Лопушански манастир "Св. Йоан Кръстител" – Георги Дамяново

Лопушанският манастир "Свети Йоан Кръстител" се намира на около 1км от село Георги Дамяново в северозападната част на България. Смята се, че манастирът е съществувал през Хв, но се е намирал край село Помеждин, в местността Манастирище. Светата обител е била опожарена до основи през 1678г и при пожара са унищожени всички писмени доказателства за съществуването му дотогава.

Жителите на село Лопуш дарили земите си за изграждането на новия манастир и заради този жест и до днес манастирът е известен с името Лопушански. Строежът на новите сгради започнал през 1850г, когато с възстановяването на светата обител се заел архимандрит Дионисий, който вложил полученото от него наследство изцяло в новото начинание. Дори откупил от османската власт правото да построи храм, по-голям от джамия.

Църквата на манастира е построена за шест години. Архимандрит Дионисий искал да построи храм, подобен на този в Рилския манастир, затова заедно с майстора строител Лило посетили Рилската света обител. При завръщането си майсторът започнал да гради църквата, но виждайки несъответствията, архимандритът изпратил отново майстора до Рилския манастир. За да не допусне грешка и след второто си посещение, майстор Лило направил макет на църквата, като използвал клонките от една кошница. Всички икони в църквата и в двата малки параклиса на територията на манастира са дело на художниците Станислав и Никола Доспевски - племенници на възрожденския художник и иконописец Захари Зограф. Днес това е третата по големина манастирска църква в България. Храмът е кръстокуполен, с три кораба и пет осветени кубета. Интересен факт е, че на кубетата има прозорчета, което е рядко срещано архитектурно решение.

В манастира се съхранява чудотворна икона на Света Богородица - поклонници твърдят, че навеждайки се над нея, се виждат как текат вадички с миро. Друга голяма ценност е иконата на Иисус Христос, чийто поглед следва посетителите, където и да се намират в църквата. Манастирът е бил сред любимите места на българския писател Иван Вазов (1850-1921г), който е написал една от главите на романа "Под игото" именно тук.

Манастирът "Св. Йоан Кръстител" днес е действащ мъжки манастир, в него се предлага и настаняване. Обявен е за архитектурно-художествен паметник на културата с брой 39 на Държавен вестник от 1973г. Храмовия си празник светата обител чества на 7 януари - Деня на Св. Йоан.