Разкажи ни твоето пътешествие
№1
Клисурски манастир "Св. св. Кирил и Методий" – Вършец
От автора:
Клисурският манастир "Св. св. Кирил и Методий" се намира в подножието на старопланинския връх Тодорини кукли (1785м), на 9км от Берковица и 12км от Вършец. Основан е през първата половина на ХІІІ век и тогава е бил наричан Врещицки манастир заради разположението си в долината на река Врещица. През дългите години на съществуването си манастирът е бил разрушаван, ограбван и възстановяван няколко пъти.
В средата на ХІХв светата обител е възстановена с даренията на местните хора. Архимандрит Антим Дамянов от град Берковица се заема с възстановяването на манастира и през 1869г сам построява магерницата, а по-късно и параклиса "Свети Никола". В периода 1887-1890г е построен и храмът "Св. св. Кирил и Методий". Постепенно се оформя цял манастирски комплекс с храмове и стопански сгради. Новият храм е официално осветен през 1891г от Видинския митрополит. Клисурският манастир е едно от средищата за развиване на българската просвета и книжнина и за утвърждаване на християнската религия.
След Освобождението (1878г), в периода 1936-1937г, главната църква е реставрирана, а самоковски майстори изработват иконостаса. В двора на манастирския комплекс има аязмо, водата от което се смята за лековита. Манастирът "Св. св. Кирил и Методий" е действащ женски манастир. Тук се предлага настаняване, а в главния храм на манастира може да се закупят информационни материали за историята му.
Клисурският манастир "Св. св. Кирил и Методий" се намира в подножието на старопланинския връх Тодорини кукли (1785м), на 9км от Берковица и 12км от Вършец. Основан е през първата половина на ХІІІ век и тогава е бил наричан Врещицки манастир заради разположението си в долината на река Врещица. През дългите години на съществуването си манастирът е бил разрушаван, ограбван и възстановяван няколко пъти.
В средата на ХІХв светата обител е възстановена с даренията на местните хора. Архимандрит Антим Дамянов от град Берковица се заема с възстановяването на манастира и през 1869г сам построява магерницата, а по-късно и параклиса "Свети Никола". В периода 1887-1890г е построен и храмът "Св. св. Кирил и Методий". Постепенно се оформя цял манастирски комплекс с храмове и стопански сгради. Новият храм е официално осветен през 1891г от Видинския митрополит. Клисурският манастир е едно от средищата за развиване на българската просвета и книжнина и за утвърждаване на християнската религия.
След Освобождението (1878г), в периода 1936-1937г, главната църква е реставрирана, а самоковски майстори изработват иконостаса. В двора на манастирския комплекс има аязмо, водата от което се смята за лековита. Манастирът "Св. св. Кирил и Методий" е действащ женски манастир. Тук се предлага настаняване, а в главния храм на манастира може да се закупят информационни материали за историята му.
Планирано време: до 1 час
От Опознай.bg:
№2
Етнографски музей - Берковица
От автора:
Етнографският музей на Берковица представя материалната и духовна култура на града и региона. Помещава се в Сърбинската къща - сграда, типичен представител на старата градска къща в Берковица. В различните колекции на музея посетителите могат да видят експонати от берковска керамика, чипровски килими, каракачански костюми, градски рокли от 20-те години на ХІХв. Представени са и характерните за региона занаяти - грънчарство, медникарство, свиларство (производство на коприна) и др.
За посетителите на музея особено интересна е вътрешната баня – заради начина на затопляне на водата - на едната от стените на банята са били закачени две керамични делви, а в стаята от другата страна на стената, където се е намирала кухнята, е имало стенна печка. Когато стенната печка е била запалена, се е нагрявала и водата в делвите. В къщата може да се види още керамична канализация за извеждане на мръсната вода и "мийка" - мястото за миене на съдовете в кухнята.
С билета за Етнографския музей могат да бъдат посетени още два туристически обекта в града. Единият от тях е къщата музей "Иван Вазов", която се намира много близо до Етнографския музей. Поетът Иван Вазов (1850–1921г) е живял и писал в нея в периода 1879-1880г. Къщата е строена в началото на ХІХв, а в брой 100 на Държавен вестник от 1964г къщата е обявена за архитектурно-строителен паметника на културата с национално значение. Другият обект, който може да бъде посетен, е Градската художествена галерия, която се намира в двора на църквата "Свети Николай Чудотворец". Галерията съхранява над 1400 художествени творби - графики, карикатури, скулптури и др.
Етнографският музей на Берковица често е домакин на временни и тематични изложби и сбирки. В него се организират концерти, премиери на книги, демонстрират се занаяти и др. Включен е в списъка на Стоте национални туристически обекта. Информационни материали за Етнографския музей и другите туристически обекти в града туристите могат да намерят в туристическия информационен център на Берковица.
Етнографският музей на Берковица представя материалната и духовна култура на града и региона. Помещава се в Сърбинската къща - сграда, типичен представител на старата градска къща в Берковица. В различните колекции на музея посетителите могат да видят експонати от берковска керамика, чипровски килими, каракачански костюми, градски рокли от 20-те години на ХІХв. Представени са и характерните за региона занаяти - грънчарство, медникарство, свиларство (производство на коприна) и др.
За посетителите на музея особено интересна е вътрешната баня – заради начина на затопляне на водата - на едната от стените на банята са били закачени две керамични делви, а в стаята от другата страна на стената, където се е намирала кухнята, е имало стенна печка. Когато стенната печка е била запалена, се е нагрявала и водата в делвите. В къщата може да се види още керамична канализация за извеждане на мръсната вода и "мийка" - мястото за миене на съдовете в кухнята.
С билета за Етнографския музей могат да бъдат посетени още два туристически обекта в града. Единият от тях е къщата музей "Иван Вазов", която се намира много близо до Етнографския музей. Поетът Иван Вазов (1850–1921г) е живял и писал в нея в периода 1879-1880г. Къщата е строена в началото на ХІХв, а в брой 100 на Държавен вестник от 1964г къщата е обявена за архитектурно-строителен паметника на културата с национално значение. Другият обект, който може да бъде посетен, е Градската художествена галерия, която се намира в двора на църквата "Свети Николай Чудотворец". Галерията съхранява над 1400 художествени творби - графики, карикатури, скулптури и др.
Етнографският музей на Берковица често е домакин на временни и тематични изложби и сбирки. В него се организират концерти, премиери на книги, демонстрират се занаяти и др. Включен е в списъка на Стоте национални туристически обекта. Информационни материали за Етнографския музей и другите туристически обекти в града туристите могат да намерят в туристическия информационен център на Берковица.
Съвет:
Цени:
За възрастни: 1лв; учащи: 0.50лв
Работно Време:
Понеделник-Петък: 08:00–12:00; 14:00–17:00ч
Събота-Неделя: 09:00–12:00; 14:00–17:00ч
Телефон:
0953 88 045
Цени:
За възрастни: 1лв; учащи: 0.50лв
Работно Време:
Понеделник-Петък: 08:00–12:00; 14:00–17:00ч
Събота-Неделя: 09:00–12:00; 14:00–17:00ч
Телефон:
0953 88 045
Планирано време: до 1 час
От Опознай.bg:
№3
Къща музей "Иван Вазов" - Берковица
От автора:
Къща-музей "Иван Вазов" в Берковица е мястото, където Иван Вазов живее докато е председател на Окръжния съд в Берковица (7 март 1879-18 септември 1880г). За този период от живота си патриархът на българската литература споделя: "Животът ми в Берковица съвпада с един от най-плодовитите периоди в моето творчество". Тук той създава поемата "Грамада", разказът "Белимелецът", повестта "Митрофан и Дормидолски" и др.
Къщата е строена в началото на 19в в типичен за българското Възраждане стил и архитектура.
Къщата-музей "Иван Вазов" е открита през 1957г. След основен ремонт на 15 февруари 1980г е открита новата експозиция, а през 1964г къщата е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение.
Къща-музей "Иван Вазов" в Берковица е мястото, където Иван Вазов живее докато е председател на Окръжния съд в Берковица (7 март 1879-18 септември 1880г). За този период от живота си патриархът на българската литература споделя: "Животът ми в Берковица съвпада с един от най-плодовитите периоди в моето творчество". Тук той създава поемата "Грамада", разказът "Белимелецът", повестта "Митрофан и Дормидолски" и др.
Къщата е строена в началото на 19в в типичен за българското Възраждане стил и архитектура.
Къщата-музей "Иван Вазов" е открита през 1957г. След основен ремонт на 15 февруари 1980г е открита новата експозиция, а през 1964г къщата е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение.
Съвет:
За да Ви отворят къщата потърсете уредника в етнографския музей, който се намира непосредствено до къщата музей на "Иван Вазов".
Обектът е част от 100 НТО.
За да Ви отворят къщата потърсете уредника в етнографския музей, който се намира непосредствено до къщата музей на "Иван Вазов".
Обектът е част от 100 НТО.
Планирано време: до 1 час
От Опознай.bg:
№4
Площад "Йордан Радичков" - Берковица
От автора:
Площад "Йордан Радичков" е централният площад на Берковица.
Йордан Радичков е роден в Калиманица, израснал е и е учил в Берковица. Приживе той многократно е заявявал, че черпи вдъхновение и сюжети за творчеството си от "прекрасния български северозапад". Радичков е номиниран два пъти за Нобелова награда за литература, а произведенията му са преведени на 37 езика.
След смъртта му на 21 януари 2004 година централният площад в Берковица е преименуван на негово име, на площада е изграден и паметник на Йордан Радичков. Той представлява дърво с издълбани в него сцени от разказите на Радичков, където изобилства с причудливи герои и местен бит.
На площада също има прекрасен фонтан, който работи в топлите месеци на годината и е подходящо място за направата на хубави снимки.
Площад "Йордан Радичков" е централният площад на Берковица.
Йордан Радичков е роден в Калиманица, израснал е и е учил в Берковица. Приживе той многократно е заявявал, че черпи вдъхновение и сюжети за творчеството си от "прекрасния български северозапад". Радичков е номиниран два пъти за Нобелова награда за литература, а произведенията му са преведени на 37 езика.
След смъртта му на 21 януари 2004 година централният площад в Берковица е преименуван на негово име, на площада е изграден и паметник на Йордан Радичков. Той представлява дърво с издълбани в него сцени от разказите на Радичков, където изобилства с причудливи герои и местен бит.
На площада също има прекрасен фонтан, който работи в топлите месеци на годината и е подходящо място за направата на хубави снимки.
Планирано време: до 1 час
От Опознай.bg:
№5
Часовникова кула - Берковица
От автора:
Кулата е строена през 1762-1764г и е висока 21,42м. Имената на майсторите не са известни. Квадратното тяло, високо 11,80м, е иззидано от камък с хоросанова спойка. Има 9 хоризонтални дървени пояса, а за осветяване на вътрешността са оставени по 4 тесни вертикални процепи - мазгали.
Тясна дървена стълба извежда до осмоъгълната втора част на кулата, направена от дървена конструкция и обшита с шинди. Вътре са монтирани часовниковият механизъм и камбаната. Кулата е увенчана с островърха шапка, покрита с ламарина. Най-отгоре е поставена от властите металическа емблема -полумесец и знаме. Върху нея на 04 декември 1877г руски войник привързва бронзов кръст, израз на победата над Турция.
Часовниковата кула - съвременница на Паисиевата история, днес се издига като пилон над спокойния градски площад. Часовникът измерва времето с медения си звън.
Кулата е строена през 1762-1764г и е висока 21,42м. Имената на майсторите не са известни. Квадратното тяло, високо 11,80м, е иззидано от камък с хоросанова спойка. Има 9 хоризонтални дървени пояса, а за осветяване на вътрешността са оставени по 4 тесни вертикални процепи - мазгали.
Тясна дървена стълба извежда до осмоъгълната втора част на кулата, направена от дървена конструкция и обшита с шинди. Вътре са монтирани часовниковият механизъм и камбаната. Кулата е увенчана с островърха шапка, покрита с ламарина. Най-отгоре е поставена от властите металическа емблема -полумесец и знаме. Върху нея на 04 декември 1877г руски войник привързва бронзов кръст, израз на победата над Турция.
Часовниковата кула - съвременница на Паисиевата история, днес се издига като пилон над спокойния градски площад. Часовникът измерва времето с медения си звън.
Планирано време: до 1 час
От Опознай.bg:
№6
Лопушански манастир "Св. Йоан Кръстител" – Георги Дамяново
От автора:
Лопушанският манастир "Свети Йоан Кръстител" се намира на около 1км от село Георги Дамяново в северозападната част на България. Смята се, че манастирът е съществувал през Хв, но се е намирал край село Помеждин, в местността Манастирище. Светата обител е била опожарена до основи през 1678г и при пожара са унищожени всички писмени доказателства за съществуването му дотогава.
Жителите на село Лопуш дарили земите си за изграждането на новия манастир и заради този жест и до днес манастирът е известен с името Лопушански. Строежът на новите сгради започнал през 1850г, когато с възстановяването на светата обител се заел архимандрит Дионисий, който вложил полученото от него наследство изцяло в новото начинание. Дори откупил от османската власт правото да построи храм, по-голям от джамия.
Църквата на манастира е построена за шест години. Архимандрит Дионисий искал да построи храм, подобен на този в Рилския манастир, затова заедно с майстора строител Лило посетили Рилската света обител. При завръщането си майсторът започнал да гради църквата, но виждайки несъответствията, архимандритът изпратил отново майстора до Рилския манастир. За да не допусне грешка и след второто си посещение, майстор Лило направил макет на църквата, като използвал клонките от една кошница. Всички икони в църквата и в двата малки параклиса на територията на манастира са дело на художниците Станислав и Никола Доспевски - племенници на възрожденския художник и иконописец Захари Зограф. Днес това е третата по големина манастирска църква в България. Храмът е кръстокуполен, с три кораба и пет осветени кубета. Интересен факт е, че на кубетата има прозорчета, което е рядко срещано архитектурно решение.
В манастира се съхранява чудотворна икона на Света Богородица - поклонници твърдят, че навеждайки се над нея, се виждат как текат вадички с миро. Друга голяма ценност е иконата на Иисус Христос, чийто поглед следва посетителите, където и да се намират в църквата. Манастирът е бил сред любимите места на българския писател Иван Вазов (1850-1921г), който е написал една от главите на романа "Под игото" именно тук.
Манастирът "Св. Йоан Кръстител" днес е действащ мъжки манастир, в него се предлага и настаняване. Обявен е за архитектурно-художествен паметник на културата с брой 39 на Държавен вестник от 1973г. Храмовия си празник светата обител чества на 7 януари - Деня на Св. Йоан.
Лопушанският манастир "Свети Йоан Кръстител" се намира на около 1км от село Георги Дамяново в северозападната част на България. Смята се, че манастирът е съществувал през Хв, но се е намирал край село Помеждин, в местността Манастирище. Светата обител е била опожарена до основи през 1678г и при пожара са унищожени всички писмени доказателства за съществуването му дотогава.
Жителите на село Лопуш дарили земите си за изграждането на новия манастир и заради този жест и до днес манастирът е известен с името Лопушански. Строежът на новите сгради започнал през 1850г, когато с възстановяването на светата обител се заел архимандрит Дионисий, който вложил полученото от него наследство изцяло в новото начинание. Дори откупил от османската власт правото да построи храм, по-голям от джамия.
Църквата на манастира е построена за шест години. Архимандрит Дионисий искал да построи храм, подобен на този в Рилския манастир, затова заедно с майстора строител Лило посетили Рилската света обител. При завръщането си майсторът започнал да гради църквата, но виждайки несъответствията, архимандритът изпратил отново майстора до Рилския манастир. За да не допусне грешка и след второто си посещение, майстор Лило направил макет на църквата, като използвал клонките от една кошница. Всички икони в църквата и в двата малки параклиса на територията на манастира са дело на художниците Станислав и Никола Доспевски - племенници на възрожденския художник и иконописец Захари Зограф. Днес това е третата по големина манастирска църква в България. Храмът е кръстокуполен, с три кораба и пет осветени кубета. Интересен факт е, че на кубетата има прозорчета, което е рядко срещано архитектурно решение.
В манастира се съхранява чудотворна икона на Света Богородица - поклонници твърдят, че навеждайки се над нея, се виждат как текат вадички с миро. Друга голяма ценност е иконата на Иисус Христос, чийто поглед следва посетителите, където и да се намират в църквата. Манастирът е бил сред любимите места на българския писател Иван Вазов (1850-1921г), който е написал една от главите на романа "Под игото" именно тук.
Манастирът "Св. Йоан Кръстител" днес е действащ мъжки манастир, в него се предлага и настаняване. Обявен е за архитектурно-художествен паметник на културата с брой 39 на Държавен вестник от 1973г. Храмовия си празник светата обител чества на 7 януари - Деня на Св. Йоан.
Съвет:
Може да пренощувате в манастира.
Може да пренощувате в манастира.
Планирано време: до 1 час
От Опознай.bg:
№7
Исторически музей - Чипровци
От автора:
Началото на музейното дело в Чипровци е поставено 1968г, когато във връзка с честването на 280 години от Чипровското въстание се създават две музейни сбирки - историческа и художествена - към читалище "Пробуда".
През 1979г Окръжна дирекция "Културно наследство" - Михайловград предлага да бъде открит специализиран музей за миналото на Чипровци. Години по-късно, по повод предстоящото честване на 300-годишнината от Чипровското въстание, с Решение от 20 май 1986г се обявява създаването на Исторически музей - Чипровци - "музейните сбирки да прераснат в Градски исторически музей".
Експозицията на музея включва няколко раздела - "Чипровският металодобив", "Чипровска златарска школа", "Чипровци през ХVІІ век", "Килимена зала" и "Възрожденско изкуство".
Началото на музейното дело в Чипровци е поставено 1968г, когато във връзка с честването на 280 години от Чипровското въстание се създават две музейни сбирки - историческа и художествена - към читалище "Пробуда".
През 1979г Окръжна дирекция "Културно наследство" - Михайловград предлага да бъде открит специализиран музей за миналото на Чипровци. Години по-късно, по повод предстоящото честване на 300-годишнината от Чипровското въстание, с Решение от 20 май 1986г се обявява създаването на Исторически музей - Чипровци - "музейните сбирки да прераснат в Градски исторически музей".
Експозицията на музея включва няколко раздела - "Чипровският металодобив", "Чипровска златарска школа", "Чипровци през ХVІІ век", "Килимена зала" и "Възрожденско изкуство".
Планирано време: до 1 час
От Опознай.bg:
№8
Паметник на загиналите в Чипровското въстание - Чипровци
От автора:
В центъра на Чипровци се издига паметникът на загиналите в Чипровското въстание, а костите на загиналите в Чипровското въстание се съхраняват в кулата костница, която е част от манастирския комплекс на Чипровският манастир.
В подножието на паметника на самия площад има цветен надпис - Чипровци с мотив от традиционните български килими, които са и символ на града.
В центъра на Чипровци се издига паметникът на загиналите в Чипровското въстание, а костите на загиналите в Чипровското въстание се съхраняват в кулата костница, която е част от манастирския комплекс на Чипровският манастир.
В подножието на паметника на самия площад има цветен надпис - Чипровци с мотив от традиционните български килими, които са и символ на града.
Планирано време: до 1 час
От Опознай.bg:
№9
Парк "Христо Ботев" - Козлодуй
От автора:
Ботевият парк е създаден на мястото, където през май 1876г Христо Ботев и неговата чета слизат от кораба "Радецки" на родна земя. Има висок каменен обелиск, издигнат през 1936г, с надпис "Той не умира". В парка има кътове за отдих и почивка и екопътека с указателни табели. Оттук тръгва 120-километровата алея по пътя на Ботевата чета до връх Околчица във Врачанския Балкан.
Паркът има изграден прекрасен кът с беседки и барбекюта. Паркът е прекрасно за събиране на компании и прекарване на свободното време със семейството.
Ботевият парк е създаден на мястото, където през май 1876г Христо Ботев и неговата чета слизат от кораба "Радецки" на родна земя. Има висок каменен обелиск, издигнат през 1936г, с надпис "Той не умира". В парка има кътове за отдих и почивка и екопътека с указателни табели. Оттук тръгва 120-километровата алея по пътя на Ботевата чета до връх Околчица във Врачанския Балкан.
Паркът има изграден прекрасен кът с беседки и барбекюта. Паркът е прекрасно за събиране на компании и прекарване на свободното време със семейството.
Планирано време: от 1 до 2 часа
От Опознай.bg:
№10
Национален музей-параход "Радецки"
От автора:
Националният музей-параход "Радецки" в град Козлодуй е живият паметник на Ботевото дело. Той е уникален плаващ музей, който ще ви разкаже за съдбовната нощ през 1876г, в която Христо Ботев и неговите четници завземат кораба, преоблечени като градинари. Целта им е освобождението на България от турското робство.Днес параходът "Радецки", който се намира в специално изградено място на Козлодуйския бряг, е автентично копие на истинския. Той е построен с дарения на 1 200 000 деца от цялата страна, които събирали по 1 левче за каузата. След построяването му корабът прави тържествен рейс и посещение във Виена и Будапеща, което е отразено от водещи световни медии.Научете повече за плаващия музей!
Австрийският "Радецки" е построен в Будапеща, която се намирала в рамките на тогавашната Австро-Унгария. Той носи името на фелдмаршал Йозеф Венцеслав Радецки, словак по произход, чийто бюст ще видите на носа на кораба.
Експозицията в музея ще ви представи живота и делото на Христо Ботев и злощастната съдба на неговата чета. Съхранява се в салона “първа класа” на кораба, а нейната пикова част е изнесена на масата, където Ботев пише своето велико писмо. Там ще видите още мастилницата и перодръжката на капитан Дагоберт Енглендер, управлявал кораба в нощта на неговото завземане от четниците.
Сред експонатите са и изпратените от капитана останки от парахода, след неговото разрушаване от австрийското параходно дружество. Това са флагът, печатът, копие от писмото на Ботев на френски език до капитана и пътниците, както и две дъски от борда на "Радецки". За едната от тях се твърди, че е от мястото, където е стоял Ботев, когато е отнел управлението на кораба от Енглендер.
Всяка година в края на май се организира национален поход "По стъпките на Ботевата чета". Той тръгва от Козлодуйския бряг, където слизат четниците, и изминава 120-километрово трасе, за да стигне на 1 юни до връх Околчица, където загива Ботев. Там се издига и 35-метров паметник с опълченски кръст, посветен на подвига на българските герои. Прави се и традиционна възстановка на последната битка, след което има голяма тържествена заря. През 2012г в похода се включват близо 900 човека. Следващата година може и вие да участвате!
Националният музей-параход "Радецки" в град Козлодуй е живият паметник на Ботевото дело. Той е уникален плаващ музей, който ще ви разкаже за съдбовната нощ през 1876г, в която Христо Ботев и неговите четници завземат кораба, преоблечени като градинари. Целта им е освобождението на България от турското робство.Днес параходът "Радецки", който се намира в специално изградено място на Козлодуйския бряг, е автентично копие на истинския. Той е построен с дарения на 1 200 000 деца от цялата страна, които събирали по 1 левче за каузата. След построяването му корабът прави тържествен рейс и посещение във Виена и Будапеща, което е отразено от водещи световни медии.Научете повече за плаващия музей!
Австрийският "Радецки" е построен в Будапеща, която се намирала в рамките на тогавашната Австро-Унгария. Той носи името на фелдмаршал Йозеф Венцеслав Радецки, словак по произход, чийто бюст ще видите на носа на кораба.
Експозицията в музея ще ви представи живота и делото на Христо Ботев и злощастната съдба на неговата чета. Съхранява се в салона “първа класа” на кораба, а нейната пикова част е изнесена на масата, където Ботев пише своето велико писмо. Там ще видите още мастилницата и перодръжката на капитан Дагоберт Енглендер, управлявал кораба в нощта на неговото завземане от четниците.
Сред експонатите са и изпратените от капитана останки от парахода, след неговото разрушаване от австрийското параходно дружество. Това са флагът, печатът, копие от писмото на Ботев на френски език до капитана и пътниците, както и две дъски от борда на "Радецки". За едната от тях се твърди, че е от мястото, където е стоял Ботев, когато е отнел управлението на кораба от Енглендер.
Всяка година в края на май се организира национален поход "По стъпките на Ботевата чета". Той тръгва от Козлодуйския бряг, където слизат четниците, и изминава 120-километрово трасе, за да стигне на 1 юни до връх Околчица, където загива Ботев. Там се издига и 35-метров паметник с опълченски кръст, посветен на подвига на българските герои. Прави се и традиционна възстановка на последната битка, след което има голяма тържествена заря. През 2012г в похода се включват близо 900 човека. Следващата година може и вие да участвате!
Планирано време: до 1 час
От Опознай.bg:
Коментари
Коментирай
1000 символа
Два дни из Северозападна България. Екскурзията започна с тръгване от гр. София. Първия ден разгледахме гр. Берковица и Клисурсия манастир. Втория ден разгледахме Лопушански манастир, град Чипровци, град Козлодуй и кораба "Радецки".
Планина Градски Култура Исторически За двойки За компания За уикенда