На еднакво разстояние от Стара планина и р. Дунав, в самото сърце на Дунавската равнина се намира гр. Плевен. Той е разположен в малка синклинална долина, наречена още Кайлъшка долина, образувана от р. Тученица и нейните притоци Гривишка и Чаира. Плевен е на 170 км. североизточно от София и с населението си от 158 186 души е седмият по големина в България.

Хилядолетната история на гр. Плевен е градена от различни племена и народи. Най-ранните данни за човешка дейност се отнася към края на новокаменната епоха (края на шестото хилядолетие пр. н. е .), когато тук са живели земеделско- скотовъдни племена. Останки за тяхната материална и духовна култура са намерени в местността Кайлъка.Следващата историческа епоха е каменно–медната (6-о хилядолетие пр. н. е. до 3750 г. пр. н. е.), за което свидетелстват богати археологични находки отново в парк „Кайлъка”. Маркирани са селища и в самия град, както и на десния бряг на р. Вит.

Вълчитрънското съкровище е най-съвършеното произведение на първобитната торевтика. Предназначено е най-вероятно за култови цели. Чашите са използвани за черпене от големите съдове и за разливане в по-малки. Предполага се, че е принадлежало на някои от тракийските царе-жреци, споменати в „Илиада” и „Одисея” и в най-старите гръцки предания.
Днес оригиналното Вълчитрънско съкровище се пази в Националния археологически музей, а неговото копие - в Регионалния исторически музей в Плевен, чиято експозиция е втора по големина в страната.