Регионален исторически музей - Враца

Град Враца се намира в Северна България, на 110км северно от София. Първата музейна сбирка в града се свързва с името на хаджи Тошо Ценов (1749-1836г) – богат врачански търговец. По-късно тя е обогатена от сина му Димитраки Хаджитошев (1780-1824г). През 1953г във Враца е създаден Окръжен народен музей, а през 1956г в кулата на Мешчиите е открита първата му експозиция, като част от нея е обявена за художествена галерия.

През 1976г е открит и Етнографско-възрожденският комплекс "Никола Войводов" във Враца. Днес той включва експозицията в къщата музей "Никола Войводов" и експозиция "Градски бит"в Капитанската къща (показваща оригинални вещи и покъщнина на възстановено градско жилище на средно заможно семейство от началото на ХХв).

През 1987г към сградния фонд на Окръжния исторически музей се включва и Етнографско-възрожденският комплекс "Св. Софроний Врачански". Той включва няколко обекта - Възнесенско училище, Хаджийска къща, къща "Иван Замбин", къща "Григорий Найденов", църква "Св. Възнесение", експозиция с транспортните средства, занаятчийски работилници и експозиция на земеделска техника.

В централната сграда на музея има няколко експозиции. Разделът "Археология" е разположен в залите "Праистория", "Античност", "Средновековие", "Тракийски съкровища", "Рогозенско съкровище" и Лапидариум. Зала "Праистория" представя развитието и постиженията на човешките общества от най-дълбока древност до римската епоха. Експонирани са керамика, предмети и оръдия на труда и оръжия, характерни за отделните епохи.

Зала "Античност" съдържа артефакти от римската и ранновизантийската епоха (I-VIв). Забележителни експонати са бронзова римска диплома, култов глинен съд, колекция каменна пластика, бронзови медицински инструменти и костен амулет. Зала “Средновековие” представя културно-историческото наследство на Врачанския край през Българското средновековие (VII-XIVв). Интерес представляват характерни старобългарски накити, костени иконки-амулети, сребърна мощехранителница, битови предмети и оръдия на труда.

В зала "Тракийски съкровища" са експонирани находките от Могиланската могила - златен венец и златни обици, уникален сребърен наколенник с позлата и др. Тук са изложени и съкровищата от Мизия (Букьовци) и Галиче, представени от сребърни, позлатени и златни ритуални съдове, апликации и фалери с изображения на Богинята майка и Тракийския конник.

През 1999г е изградена и открита специално оборудвана зала за Рогозенското съкровище – най-голямото тракийско съкровище, откривано по българските земи. Съкровището представлява семеен сервиз на династия тракийски царе, състоящ се от 165 съда, изработени от сребро и украсени чрез позлатяване. Датирано е от края на VI и IVв пр. Хр.

Мозайката от с. Галатин, надгробни стели, колони, каменна пластика, епиграфски паметници и други ценни експонати са показани в екпозиция на открито – Лапидариум. В зала "История на България ХV-ХIХв" са представени ценни образци на Врачанската книжовна, иконописна и златарска школа.

"Ботевата зала" е посветена на легендарната чета на поета-революционер Христо Ботев (1848-1876г), чийто подвиг бележи епилога на Априлското въстание срещу османската власт от 1876г. В експозицията са изложени оригинални снимки и архивни материали, Манифестът за обявяване на Руско-турската война от 1877-1878г, опълченски ордени, медали, оръжия и др.

В зала "Каменна дъга" е изложена експозиция, съдържаща 1000 образци на минерали (скъпоценни и полускъпоценни камъни), скали и фосили (вкаменелости от флора и фауна). Преобладават експонати от България, но има и от различни страни в Европа, Америка, Азия и Африка. Сред минералите са показани и такива, които са нови за света и са открити във Врачанския руден район.

Експозицията в зала "Нова история" показва развитието на Врачанския регион до 1918г. В залата са представени икономическите, политическите и културните характеристики на гр. Враца и Врачанския край. В музея се продават информационни материали, пътеводители и сувенири.