През периода XII-XIVв Петрич се превръща в здрава твърдина – част от укрепителната система в югозападна България. За това свидетелстват останките от средновековната крепост"Петрица" (Гяур калеси), около която първоначално възниква градът. Поне през XIII-XIVв градът се състои от две части - крепост, т.е. укрепено градско ядро и неукрепен външен град, но с охранявани от кули с входно-изходни артерии.
За първи път Петрич се споменава в писмените извори в грамотата на владетелите Йоан и Константин Драгаш, които през 1376-1377г подаряват тук имоти на руския манастир "Свети Панталеймон" в Атон. Градът пада под османска власт след 1395 година, когато заедно с неговата околност е включен в състава на Кюстендилския санджак като център на самостоятелна нахия.
Прочети още
Коментари