Софийска света гора

Началото на манастирския комплекс Мала или Софийска света гора е положено през XIIIв, когато са изградени повечето от манастирите в Софийско. Комплексът включва 14 манастира, разположени по протежението на планината Витоша и съседните й планини. Комплексът възниква спонтанно и се формира в продължение на векове. Главен манастир първоначално бил Бистришкият, от който днес е останала църквата "Свети Георги" в с. Бистрица. Най-значителните манастирски обители са разположени в околните на София планини, като част от тях са запазени и до днес. Това са Драгалевският манастир "Св. Богородица", Кокалянският манастир "Св. Архангел Михаил", Черепишкият "Успение Богородично", Етрополският "Света Троица", Осеновлашкият "Седемте престола" и др. Недалеч се намират и манастирите в Пернишко – Калкаският манастир "Св. Петка", Радомирско-Радибошкият манастир "Св. Троица", Земенският манастир "Св. Йоан Богослов", Пещерският манастир "Св. Никола", Брезнишко-Билинският манастир "Св. Архангел Михаил", Ребревският манастир "Св. Никола" и Гигинският манастир "Св. Безсребреници Козма и Дамян", Трънско-Неделнишкият манастир, Глоговишкият и Мисловшкият манастир, Годечко-Чепърлинският, Разбоишкият, Шумският, Маловският, Понорският и Василовският манастир.

Около манастирите от Мала Света гора, които през вековете са средища на народния дух и култура, постепенно се създават селища, които днес са част от София.

Черепишкият манастир "Успение Богородично" е разположен в Искърското дефиле на Стара планина, на 2км югозападно от с.Лютиброди на 29км югоизточно отград Враца. Манастирът е построен по времето на цар Иван Шишман (управлявал 1371-1393г). Жилищните сгради, които посетителите на манастира могат да видят днес, са построени през 1836г. През 1784г в скалите над манастира била изградена костница на два етажа, чиито параклис е посветен на "Св. Йоан Кръстител". В средата на ХІХв някои от сградите на манастира са унищожени при срутване или пожар, но през следващите години отново са изградени. Храмовият празник е на 15 август – Денят на Света Богородица.

Край кв. Драгалевци в София, на около 1,5км в югозападна посока се намира Драгалевският манастир "Св. Богородица Витошка". Той е създаден от цар Иван Александър (управлявал 1331–1371г) около 1341г и оцелява след завладяването от османците през 1382г. Църквата на манастира е обновена и зографисана през 1476г.Манастирският комплекс се състои от църква, жилищни сгради и стопански постройки. През XVIIв тук е имало и килийно училище. Светата обител е давала убежище на революционера Васил Левски (1837–1873г).Манастирът е обявен за паметник на културата. В библиотеката му се съхраняват старопечатни богослужебни книги и ръкописно четвероевангелие от 1534г. Храмовият празник е на 15 август, Денят на Света Богородица.

Кокалянският манастир "Св. Архангел Михаил" е на няколко километра от с. Кокаляне, в източната част на Плана планина. Той е бил свързан с път с Бистришкия, Драгалевския и Боянския манастир. Недалеч от него се намирала крепостта Урвич, която е една от последните български крепости, превзети при нашествието на османските турци.

Манастирът е основан по време на Второто българско царство (1185–1393г), а по време на османските нашествия е разрушен. През XIVв е възстановен. От XIV до XIXв често е бил нападан и ограбван. През 1898 г. е издигната новата църква. От старата е останал само един каменен надпис. Комплексът включва църква, параклисите „Успение Богородично” и "Св. Иван Рилски", както и жилищни и стопански сгради и камбанария, построена през 2000г. В него се пазят известният Кокалянски сборник от XVIв, както и реликви, свързани с царуването на последния средновековен владетел цар Иван Шишман (управлявал 1371–1395г). Манастирът има два храмови празника – на 8 ноември се чества Денят на свети Архангел Михаил, а на 15 август – Денят на Света Богородица. Манастирът е обявен за паметник на културата.

Етрополският манастир "Света Троица" се намира на около 6км източно от град Етрополе. Счита се, че е основан през XIIв. Представлява комплекс от църква, жилищни и стопански сгради. Църквата е строена през 1859г. Комплексът включва и два параклиса – "Св. Йоан Кръстител" и "Св. св. Козма и Дамян". През XVI–XVIIв манастирът е бил най-голямото духовно средище в Северна България. До него се намира карстовият извор Варовитец, който образува красив водопад.Манастирът е обявен за паметник на културата. Храмовият празник е на Петдесетница (Деня на Света Троица).

Осеновлашкият манастир "Св. Богородица" е по-известен с името "Седемте престола". Разположен е в подножието на Стара планина, на 15км от гара Елисейна. В близост до него в миналото се е намирала крепостта Латинско кале. Според легендата е основан през XIв. Разрушаван и възстановяван е неколкократно. Църквата в днешния си вид е съградена и възстановена през 1815г. Името й идва от седемте престола (параклиса), които са обособени със стени в купола, между раменете на основния кръст. Уникален паметник на културата е дървеният полилей "Хоро", съставен от 15 отделни части и подарен от жителите на с. Лесков дол.Храмовият празник на манастира е 8 септември – Рождество на Пресвета Богородица.