Добридолският манастир "Св. Троица" се намира на около 3км южно от с. Добри дол, на 22км югозападно от от гр. Лом и на 35км югоизточно от гр. Видин. Манастирът е разположен в живописна местност на дълбок дол, покрит с гъста и разнообразна растителност и обитаван от богат животински свят.
От кога води началото си и каква е била съдбата на манастира през първите векове на съществуването му, не е известно. Поради близостта на мястото, където днес е разположен манастирът, с римскя град Раицария (дн. Арчар), който в началото на IVв е бил център на една от първите християнски общини по днешните български земи, считана за предшественик на днешната Видинска епархия, има предположение, че тук още тогава е имало духовно средище. След покоряването на Видинското царство в 1396г от османските турци са унищожени много епархийски манастири и църкви, между които е и Добридолският манастир. След това той остава в пълно запустение до 1610г, когато според запазени сведения е възобновен от преподобния Пимен Зографски. След това обителта преживява още ноколко разорявания - след потушаването на Чипровското въстание (1688г) и за последно, по време на Руско-турската война в 1828г.
Манастирският комплекс представлява съвкупност от съборна църква, параклис и жилищни и стопански сгради. Манастирският храм "Св. Троица" е едно рядко явление в българската възрожденска култова архитектура и изкуство. Той спада към кръстотовидния тип църкви и е квадратна, еднокорабна, едноапсидна сграда, с купол изграден върху осмостенен барабан.
Днес, общите усилия на игумена на манастира и Видинската Света митрополия са насочени към превръщането на Добридолската обител в духовно средище не само за Видинска епархия, но и за цялата страна.
Прочети още
Коментари · 1
Намира се на 4 км от с. Добри дол, община гр. Лом, в прекрасна местност, с много зеленина и ухаещи цветя през всички сезони. Спокойствие и уют царят в хотелската част на манастира, лековита вода струи от аязмото, много лековити билки виреят по зелените поляни, а през пролетта е пълно с гъб - печурки, сърнели, челядинки. Много хора се събират както през Великденските празници, така и на Томина неделя, когато е празникът на манастира