Самият връх е може би най-впечатляващ от поредицата Ушите, Кучето, Боба (Баба). За популярността му говори фактът, че и резервата и хижата, намираща се на около 1 час път западно от върха носят неговото име. Върхът висок 1670м. е увенчан със скална корона, спускаща се в страховит склеф на север. Гледан от юг, върхът не е впечатляващ геоложки феномен и нищо не подсказва какво се крие зад близкия скален ръб. Погледът от север, северозапад и североизток обаче, открива внушителна гледка към един почти стометров скален отвес, формиращ каменната грамада на върха.
Още по-впечатляващ е погледът от върха надолу към стената и обширните букови гори под нея. За невнимателния любител този поглед може да е последен, защото скалният ръб започва внезапно и не е обезопасен. От върха се открива чудесна гледка на север към Предбалкана и на юг към върховете на Средна гора, а при ясно време и към Родопите и Рила. Тук е монтиран парапет, който позволява изкачване до самия връх и на по-неподготвени туристи. Районът е емблематичен с изключителната си растителност – тук можете да видите много и красиви цветя, между които еделвайса и сребърника.
Маршрутът от хижа "Ехо" до Беклемето, от който този връх е част не се препоръчва през зимния период. Той може да се осъществи само със специално подготовка, техника и компетентен водач. На много места се образуват козирки и падат лавини.
Прочети още
Коментари · 1
Красота !!! Обаче връх Баба и Кучето са също толкова уникални !!! От там гледките са невероятни !