Еркеч е старото, извечното
име на селото, което на
14 август 1934г е наречено Козичино. Еркеч е име, донесено от неговите жители, от
прабългарите еркечани, когато се установяват по тези места преди повече от ХV века. То е
разположено в дебрите на
Балкана, на границата
между Бургаска и Варненска област. Еркеч, което някога наброява до осем хиляди души и преди десетилетия е било център на община с 17 населени места, днес, според
административното деление в Република България, е включено като периферна точка в състава на
община Поморие, област Бургас.
Според тълковния речник на
киргизкия и други
източни езици, с думата еркек се обозначават качества и поведение, свойствени най-вече на мъжа-воин и на всяко живо същество от мъжки пол. Това значение на думата е основание да се
тълкува значението на Еркеч като синоним на
мъжество, смелост,
храброст. Второто значение на еркеч е определено като животно, което води стадото и то дава основание думата да се тълкува като водач.
Най-ранните данни за село Козичино са от първите векове на
османското владичество. От данъчен документ от 1676 година разбираме, че от Еркеч е
събран ечемик.Еркеч е съхранило
оригинални обичаи като
лазаруване, коледуване,
петльов ден, неговото
самобитно народно творчество е известно на науката като еркечки фолклор. Еркеч доказва, че род и родина се пазят не само с оръжие в ръка, а и с език, песни и предания.
Коментари