Раковишки манастир "Св. Троица" - Раковица

Раковишкият манастир "Св. Троица" е разположен в подножието на връх Черноглав, в Западния Предбалкан, на около 4км от с. Раковица и на 50км югозападно от Видин, почти на границата ни със Сърбия.

Данните за най-далечната история на манастира са съвсем оскъдни, основан е през X-XI век. След падането на България под османско иго запада. Разрушаван е неколкократно по време на турското робство, манастирът по чудо запазил старинната си църквица. За последен път обителта е плячкосана в началото на XIXв. по време на бунта, ръководен от Осман Пазвантоглу (1758 - 1807г). Възстановен през 1825г за което свидетелства възпоменателният надпис в старата черква. По време на Българското национално възраждане Раковишкият манастир се превърнал във важно духовно и културно-просветно огнище за българите от околността. През 1848г тук било открито първото светско училище в Северозападна България. Манастирът свързал името си и с революционните борби срещу турския феодален гнет - през 1848г се организират т. нар. Кюртовска буна, през 1849г - Войнушкото въстание, през 1850г, Гърчинското въстание, когато било писано и писмото до руския император за помощ, и през 1856 г. - Тимошкото и моравското въстание. Както е известно, тук през 1850г се събрали шестдесет и един представители на Кулска, Видинска, Белоградчишка и Ломска кааза, които взели решение да се вдигне въстание срещу османската власт. На 1 юни същата година въстанието избухнало и обхванало голям брой от населението, което героично и самоотвержено се сражавало срещу вековния османски поробител.

Раковишкият манастир представлява комплекс от две църкви, жилищни и стопански сгради. Малката стара църква е от кръстовидния тип църкви, с притвор закрит нартекс), засводен цилиндрично напречно. Снабдена е с барабан и купoл и в много отношения наподобява първоначалната (източната) Боянска църква.

Понастоящем Раковишкият манастир е действащ, мъжки.