Крепост "Стара Левка" - с.Левка

Античната и средновековна крепост Стара Левка се намира на един полуостров на малката Левченска река, непосредствено източно на 0.96 км по права линия от село Левка. Този полуостров, стръмен от всички страни и окичен със скали е най-висок в източната си част, където е била издигната самата крепост. Полуострова е дълъг 800 м и широк около 300 м и е достъпен само от към запад. Крепостта има размери 50х70 м. Един здрав зид, граден от ломен камък, споен с бял хоросан се спуска от крепостта, право на север към реката. Селището заема голямо пространство на запад от крепостта, на разстояние от няколко стотин метра. По средата личат останки от отделни постройки. Най-много фрагменти от глинени съдове има в близост до крепостта – предимно тънкостенна, средновековна керамика, често покрита с разноцветни глазури, характерна за XI-XIV в., но тук има и късове от ранносредновековни съдове от IX-XI в., и антична керамика от римската епоха (II-III в).

Крепостта и селището не са проучвани чрез археологически разкопки. Вероятно това е бил един от най–значителните средновековни градове в южното подножие на Сакар. За това говорят площа на града, с многобройни основи на сгради и големия християнски некропол. Останките от крепост и селище край с. Левка (левка – топола, гръцки) се идентифицират със средновековния епископски център Левка, подчинен на Пловдивския митрополит. К. Шкорпил предполага, че при с. Левка, Свиленградско, а това се приема и от В. Бешевлиев, може да бъде средновековния епископски град, като добавя, че и при Белово съществува манастирска развалина с това име; П. Мутафчиев не допуска, че в непосредствено съседство с Одрин, център на отделна епархия са струпани няколко епископски седалища от епархията на Пловдив, като поставя средновековната Левка при Голямо Белово. Сведения за средновековната левка намираме и в епархийските списъци от времето на Лъв V (886-912 г). Най–старите известия за тази епископия датират от втората половина на IX в. Между йерарсите, които присъстват на цариградския събор в 879 г. е отбелязан и Симеон Левкийски. Днес от крепостта не е останало почти нищо.

Недалеч от селото се намира мегалитен паметник – долмен – находящ се близо до пътя от с. Левка за с. Студена, преди разклона за с. Мустрак.

Източници:
Аладжов, Д. Прочути, забравени, неизвестни крепости от Хасковския край. Хасково, 2001.