Богатият фонд, с който разполага къщата музей "Иван Вазов", припомня най-важните периоди от живота на писателя: от детството му в Сопот, където завършва основното си и класно образование, дейността му на помощник-учител в Калофер при даскал Ботьо Петков, както и учението му и в Епархийското училище в Пловдив при Йоаким Груев.
Изложените ръкописи представят богатото му литературно творчество, създадено през 1876-1877 година, когато е емигрант в Румъния и издава първите си стихосбирки: "Пряпорец и гусла" и "Тъгите на България", и особено от най-благотворния му пловдивски период, когато публикува стихосбирките "Гусла", "Поля и гори" с "Епопея на забравените", повестите "Митрофан и Дормидолски", "Немили-недраги" и "Чичовци", както и разкази. Припомнено е и времето на престоя му в Одеса, отново като емигрант, където започва да пише най-превеждания и до днес български роман "Под игото". Знае се, че от 1889 година Иван Вазов се установява в София, където създава списание "Денница", "Драски и шарки", "Пъстър свят", романите "Нова земя" и "Казаларската царица", стихосбирките "Скитнишки песни", "Под нашето небе", "Легенди при Царевец", "Под гръма на победите", "Песни за Македония", "Нови екове", "Юлска китка", "Люлека ми замириса" и "Не ще загине".
Литературните постижения на големия поет оставят в сянка изключителните му заслуги към българския туризъм. Далеч преди 1895 година, когато е осъществено първото организирано изкачване на Черни връх, Иван Вазов заедно с група от тогавашния елит на София от Княжево през Златните мостове достига до Витошкия първенец. Но не само тази планина, а още Рила, Родопите, Средна гора, Вискяр и още редица други райски кътчета е посещавал и описвал той. Ще цитираме само споделеното от него след посещение в Швейцария: "Пътувал съм из Швейцария, гледал съм Алпите със сините им езера с вечните ледници на чуките им, възвисили челата си непостижимо в небесата. Чужда ми е тази природа, и аз съм чужденец ней. Дивил съм се, но не съм я обичал. А България? Всичко ми е родно, близо до сърцето и душата. Всяка горичка, долинка, канара, връх ми говорят на език понятен, чувствам, че те са мои, наши български, и аз съм техен, почти плът от тяхната плът, един въздух и едно слънце са ни сраснали... Всяка нейна красота ми е тъй скъпа, всяко нейно величие е по-велико от мен и ме прави да се гордея."
Прочети още
Коментари · 5
Хареса ми как беше проследено родословното дърво на Вазов. За писателя се учи много едва ли не във всички класове, но сега разбрах повече и за семейството му, което е изиграло значителна роля в това Вазов да се превърне именно в автора, който познаваме.
Уникално и впечатлямащо място!
Страхотно място посете те го .
Място, което всеки българин трябва да посети, за да усети духа на Вазовото време
Трябва да се види!