Каньона "Шегава"

Село Раждавица, разположено на входа за Земенския пролом е един от изходните пунктове към дълбокия каньон на Конявската планина, който завършва край село Буново. Името на каньона е Шегава с красиви скални фигури и останки от крепости, а през него тече вода единствено при дъжд. За разлика от други атрактивни скални групи, тук на малка площ е налице интересно съчетание на единично стоящи скали и скални венци. По черен път се навлиза в Конявската планина. От него се виждат две полуразрушени църкви по поречието на Струма. Скоро се стига до началото на каньона. Навсякъде стърчат скални пирамиди. По високите прагове през пролетта трябва да подскачат малки водопадчета. Главозамайващи височини и отвесни скали се сменят с гъста джунгла от дървета и храсти.

Легенда разказва, че тук в бурната 1330г, на Спасов ден се е състояла голямата Велбъждка битка между войската на сръбския крал Стефан Дечански и българите на Михаил III Шишман. Българският цар се обърнал за помощ към населението на близката Златина, а когато не я получил изрекъл проклятие към селото - да се покрие с ръждата на времето. И действително години след битката то се заселва в низината, на входа на Земенското дефиле, но вече с новото име Ръждавица, а днес Раждавица. Най-близкото скално образувание, което се вижда в долината на Шегава, се нарича Самотника.

Тук се намира пещерата "Гълъбарника". За която се носи легенда, че преди години вътре живеел смок с размерите на питон, който се изхранвал със снасяните от гълъбите яйца. Тук е и триъгълната пещера – галерия с дължина 15-18см, "Белеващица", "Зимника" и много други по-малки. На места каньонът се стеснява до метър-два, стените на долината се изправят, вътре има вирове и малки скални навеси. За тази разходка на човек му трябват здрави обувки и желание да се провира през храсти, да се катери и да ходи по каменистото дъно на пресъхналата река.