Макар и да няма хора, Иглика се слави с една от най-хубавите бази за банкети и купони сред природата - "Белянката", или както се шегуват младите хора - банкетната зала. Тя е дело на емигриралия през 1949 година игличанин Димитър Терзиев, който в чест на майка си Дена е направил чешма, хубава беседка с дълги маси, барбекю, където можеш да опечеш и цяло агне. Отвсякъде личи носталгията на Терзиев по България - на пилона се вее българското знаме, чешмата и люлките са боядисани с цветовете на трибагреника, а под беседката върху контурите на страната ни е изписан надписът "Боже, пази България". И ако липсва табела за селото, за "Белянката" табелите са в изобилие, даже една от тях любезно посреща посетителите с "Добре дошли".
Природата е била прекалено щедра към това селце, но хората са се разбягали. Само пустеещите къщи свидетелстват, че някога то е било многолюдно. Асфалтовото шосе свършва до селото, което е само на 7км по черен път до границата с Турция. За разлика от хората, природата не забравя Иглика. И това може да се окаже нейният коз за възраждане.
Прочети още
Коментари