Античен храм на Кибела - Балчик

Античният храм в Балчик е недвижима културна ценност с национално значение. До момента той е единственият открит храм на Великата богиня майка Кибела в източната част на Балканския полуостров и най-добре запазеният елинистически храм в България.

Построен е през ІV-ІІІв пр. Хр. и функционира до ІVв сл. Хр., когато е опожарен и затрупан от природен катаклизъм – свлачище или земетресение. В архитектурно отношение е ориентиран в посока север – юг. Изграден е от обработени каменни блокове, свързвани посредством оловни спойки. Масивният подиум, върху който е поставен, го е издигал над нивото на тогавашните улици и площади. Горната част на фасадата му е украсена с релефни фризове с бичи черепи, гирлянди и розети. Подът е застлан с каменни плочи. Наосът на храма е с форма на квадрат. При северната му стена се е издигала едикула с отвор, рамкиран от две полуколони с йонийски капител и триъгълен фронтон с релефно изображение на бога-слънце Хелиос. В нея най-вероятно е стояла храмовата статуя. В средата на храма е открит мраморният лутерион. На западната и източната стена на храма са разположени каменни пейки, чиито крака са украсени с лъвски лапи.

По време на разкопките са открити мраморни статуи и релефи на Богинята, монети, костени игли, керамични и стъклени съдове и надписи на старогръцки и на латински език. Те могат да се видят в археологическата експозиция на музея в Балчик.