Печели с Опознай.bg

Трупай точки и ги осребри за бъдещи покупки в Grabo.bg

Научи повече »
Рейтинг:
5.0 / 1 оценка
Виж още събития
Места за нощувка наблизо
Места за хапване наблизо

Tеатър "Българска армия" - София

София
ясно небе 2°C
5 дневна прогноза
днес 0° / 5° 26 яну 0° / 8° 27 яну 1° / 4° 28 яну -1° / 6° 29 яну 0° / 7°
557м. н.в.
преглеждания за последните 30 дни 28
преглеждания за целия период 1579
Дата на публикуване 21.03.2015г.
Сградата на днешният театър "Българска армия", разположена в самия център на София, е построена през далечната 1936 година и е функционирала, като популярния през 30-те години на миналия век киносалон "Роял".

По време на бомбардировките през Втората световна война сградата е била почти разрушена, но в последствие през 1950 след неколкократни реконструкции е превърната в театър с основен салон за 500 зрители и камерна зала с 60 места.
Прочети още
Сподели този обект:
Източник:
Работно Време:

Понеделник-Неделя: 11:00-19:00ч

Телефон:

02 987 23 03

Адрес:
София, ул. "Георги С. Раковски" 98
Виж карта

Оферти за нощувки наблизо

Хотел КООП, София - нощувка със закуска
1 нощувка 2 93лв/ден 1 бр. 75 бр. Оферта от Nastani.bg
Еднодневна екскурзия до Ямбол за Кукерландия - на 1 Март
3 бр. София2 35лв/ден 1 бр. 28 бр. Оферта от Grabo.bg
Валидност на ваучера:
от 14 Ноември до 28 Февруари 2020г.
Към офертата
За Празника на сланината в Априлци! Еднодневна екскурзия на 22 Февруари, с посещение на Троянския манастир
36 бр. 88:88:88 София 30лв/ден 33 бр. 9 бр. Оферта от Grabo.bg
Валидност на ваучера:
от 8 Януари до 21 Февруари 2020г.
Към офертата

Оферти за хапване наблизо

1200гр апетитно хапване! Плато със свинско и пилешко месце на скара, плюс картофки соте
Валидност на ваучера:
от 16 Януари до 23 Февруари 2020г.
Към офертата
1.1кг плато сръбска скара! Ущипци, кебапчета, вешалица и пържени картофки
19 бр. 13 бр. 11 бр. Оферта от Grabo.bg
Валидност на ваучера:
от 13 Януари до 13 Февруари 2020г.
Към офертата
Суши сет с 32 или 52 хапки
97 бр. 88:88:88 23 бр. 5 бр. Оферта от Grabo.bg
Валидност на ваучера:
от 16 Януари до 15 Февруари 2020г.
Към офертата
Ginger -50%
Суши сет с 32 или 52 хапки
97 бр. 06:37:01 23 бр. 5 бр. Оферта от Grabo.bg
Цена: 19.90лв 40.00лв

Оферти за забавления наблизо

Гледайте Николай Урумов в "Мъжка задушница" - на 2 Февруари
73 бр. 51 бр. 2 бр. 12 бр. Оферта от Grabo.bg
Валидност на ваучера:
2 Февруари 2020 (Неделя)
Към офертата
Гледайте комедията "Само за жени" - на 10 Февруари
4 бр. 3 бр. 2 бр. Оферта от Grabo.bg
Валидност на ваучера:
10 Февруари 2020 (Понеделник)
Към офертата
Йоана Буковска-Давидова и Янина Кашева в "Котка върху горещ ламаринен покрив" - на 15.03
4 бр. 88:88:88 3 бр. Оферта от Grabo.bg
Валидност на ваучера:
15 Март 2020 (Неделя)
Към офертата
Представления: "Тартюф" дата на събитието: Вт, 28 Януари 2020 ТАРТЮФ Театър "Българска армия" Автор: Жан Батист Молиер Постановка: Красимир Спасов Сценография и костюми: Нина Пашова Музика: Андрей Дреников Участват: Веселин Ранков, Гергана Плетньова, Иван Радоев, Гергана Данданова, Евелин Костова, Симеон Дамянов, Тигран Торосян, Владислав Виолинов, Луизабел Николова, Асен Кобиларов, Меглена Караламбова, Калин Иванов Надниквайки в дома на заможния буржоа Оргон, виждаме сцени от живота – такива, на каквито се натъкваме до ден-днешен. Сцени, в които измамамата заслепява честнотта, откритостта е равностойна на наивност, доверието – на глупост, а послушанието – на робство. Алчността за богатство, плът и имоти е дяволската сила, която заразява минало и бъдеще. В „Тартюф“, класическата комедия на нравите, Молиер улавя духа на престореността и осмива алчния човек. Сюжетът на пиесата е актуален и днес и не слиза от световните сцени. Лъжливият морал, привидната святост, порядъчност и безкористност на Тартюф са маска, зад която дебне коварството. Примамлива се оказва опаковката, блазнеща с безупречна външност и финес.
28 яну
Представления: "Откачена фамилия" дата на събитието: Пт, 31 Януари 2020 ОТКАЧЕНА ФАМИЛИЯ - ГОСТУВА ДТ ХАСКОВО Театър "Българска армия" Автор: Рей Куни Постановка: Валентин Танев Сценография и костюми: Николай Нинов Участват: Мария Сапунджиева, Валентин Танев, Ева Тепавичарова, Албена Колева, Димитър Баненкин, Кирил Кавадарков, Васил Банов, Анна Симова, Явор Костов Всеки от нас има случайни срещи в интернет, нали? Понякога една такава среща във виртуалното пространство може да се окаже съдбоносна. В чата момче и момиче неочаквано откриват, че бащите им... Това е началото на „Откачена фамилия” . Следват куп комични ситуации, резултат от Голяма лъжа. „Откачена фамилия” е комедия на ситуациите. Valdosta Daily Times: „Откачена фамилия“не е просто комедия, а маратон. Daily Mail: „Откачена фамилия“е класически фарс: всяка реплика заплита сюжета, всяко движение е рисковано, всяка блъсната врата крие луд маниак зад себе си, а бигамия е вид ястие в китайски ресторант. Daily Telegraph: Пиеса без капчица политическа коректност – чиста радост от начало до край. Los Angeles Press-Telegram: „Откачена фамилия“ разглежда сериозни въпроси през комична призма. Това е пиеса-десерт: бърза, остроумна, лека, с хрупкави персонажи и достатъчно обрати за всеки вкус. Наричат Рей Куни „Кралят на комедията”. Автор е на повече от 70 пиеси, които се играят с успех в цял свят. През 2005 г. получава Орден на Кралство Великобритания – признателност за работата му като драматург.
31 яну
Представления: "Мъжка задушница" дата на събитието: Нд, 2 Февруари 2020 Един сладкодумец ще ви въвлече с историята си в българското Възраждане по незабравим начин. С любов и неповторимо чувство за хумор той ще ни разходи сред обикновените българи от онези времена - такива каквито ги е видял по улиците, кръчмите и домовете им! по "Видрица" на поп Минчо Кънчев Режисьор: Емил Бонев Сценография: Виолета Радкова Музика: Пламен Мирчев-Мирона Музика на живо: Светла Петкова Един сладкодумец ни въвлича с историята си в българското Възраждане по незабравим начин. С любов и неповторимо чувство за хумор той ще ни разходи сред обикновените българи от онези времена - такива каквито ги е видял по улиците, кръчмите и домовете им. Ще ни разкаже също и за делото на Апостола, за работата на комитетите, за анадолските затвори в Диарбекир и как се живее там... от първо лице, единствено число. Не пропускайте тази среща с Ники Урумов в кожата на поп Минчо Кънчев! Нашата вече настръхна, а вашата?
02 фев
Представления: "Много шум за нищо" дата на събитието: Нд, 9 Февруари 2020 МНОГО ШУМ ЗА НИЩО Автор: Уилям Шекспир Постановка: Музика: Стефан Вълдобрев Сценография и костюми: Радина Близнакова Пластика: Татяна Соколова Участват: Иван Радоев, Асен Кобиларов, Гергана Данданова, Анастасия Ингилизова, Евелин Костова, Веселин Ранков, Милен Миланов, Ненчо Илчев, Георги Къркеланов, Александър Дойнов, Мимоза Базова, Мирослав Пашов, Стойко Пеев, Георги Новаков, Калин Иванов, Йордан Алексиев, Йордан Ръсин “Любовта тук е и като предложение да се случи, и като възможност да се постигне. А основанията това да стане са наглед повече от благоприятни: млади хора, обладани от любовно чувство, съответните любовно-еротични игри, за да бъде то – чувството, активирано, затвърдено, възнаградено с взаимност и накрая успокоено в щастлив брачен съюз. Но, както винаги при Шекспир, цялото това романтично описание се оказа една голяма привидност. Всъщност “Много шум за нищо” е текст за невъзможността любовта да се случи, да се постигне, да се разкаже. “Много шум за нищо” не е афоризъм, който с дяволита усмивка разрешава дребни любовни недоразумения, а метафора на безплодните усилия на човешкото същество да намери себе си в едни враждебен и хаотичен свят.” Красимир Спасов Вече 400 години “Много шум за нищо” покорява и заразява с дръзкото младежко привличане, с любовно опиянение, без да спестява болката и слисването, когато това опиянение свали лъжливата си лекомислена маска. Комедията се издига до философското познание за човешката природа и за любовта и не престава да вълнува зрителите. Песента към спектакъла “Рай” е емблематична за Стефан Вълдобрев и за неговите изяви като певец и композитор. Звездите на Иван РАДОЕВ, Стефания КОЛЕВА, Камен ДОНЕВ, Георги КЪРКЕЛАНОВ, Кристина ЯНЕВА, Анастасия ИНГИЛИЗОВА и Иван ЛАСКИН изгряха в тази пиеса. Премиерата на пиесата в Театър "Българска армия" е на 18.12.1997 г.
09 фев
Представления: "В полите на Витоша" дата на събитието: Чт, 6 Февруари 2020 В ПОЛИТЕ НА ВИТОША Театър "Българска армия" Автор: П. К. ЯВОРОВ Сценична версия и постановка: Сценография и костюми: Нина Пашова Музикално оформление: Участват: Веселин Анчев, Иван Радоев, Тигран Торосян, Стефка Янорова, Калин Иванов, Гергана Плетньова, Луизабел Николова, Стойко Пеев, Асен Кобиларов Номинация "ИКАР2015"за Поддържаща Мъжка Роля на Иван Радоев за ролята му на Стефан Драгоданоглу Богатото семейство на Мила е против любовта й към умния политик Христофоров и иска да я омъжи за глуповатия й втори братовчед д-р Чипиловски… Развръзката е трагична като живота на самия автор. За прототипа на Мила – Мина Тодорова – Яворов пише: „Блага вест я нарекох аз в своя живот. И тя радваше очите ми подобно на бяла лилия, сред поле през май, покрито с цветя, подобна на една лилия, от която не е по-бял снега, по-висока от другите, но навела своята ароматна главица. Тя радваше очите ми – и опияняваше душата ми”. Тези авторови чувства струят от редовете на драмата и правят „В полите на Витоша” шедьовър в българската драматургия. Театър „Българска армия” отбелязва стогодишнината от смъртта на поета с нов прочит на класическата му творба.
06 фев
Представления: "Помощ, жена ми е луда!" дата на събитието: Нд, 9 Февруари 2020 Автор: от Жан Баарбие Постановка: Орлин Дяков Сценография: Цанко Цанев Костюми: Виолета Радкова Участват: Христо Гърбов, Ралица Константинова, Петя Венелинова, Тихомир Благоев, Борислав Веженов, Ясена Господинова, Йовко Кънев ПОМОЩ,ЖЕНА МИ Е ЛУДА! е една от популярните комедии на съвременния френски драматург Жан Барбие, представена в за първи път в парижкия театър „Театр дьо Нувоте”, където много сезони се е играла. Семейните и служебни отношенияна на шеф на корпорация създават безкрайни комични положения, описани от автора в стила на изисканата френска комедия. Вестник "Паризиен" от 20 май 2000 г. Статията е озаглавена "Заразителният смях на "Жена ми е луда" В нея се казва, че в случая с тази пиеса "става дума за истински театрален успех, постигнат с разнасяне на информацията само от уста на уста." По-нататък се уточнява, че спектакълът току-що е отпразнувал 400-тото си представление в "Театр дьо Нувоте" и ще остане в афиша до 31 декември 2000. После авторът добавя: "Като си помисли само човек, че през януари 1999 този спектакъл беше планиран само за 3 месеца.... ". С дебели букви следва: " ЗАЛАТА Е ПРАКТИЧЕСКИ ПЪЛНА, откакто заглавието е влязло в афиша - феномен, който е доста рядко наблюдаван, имайки предвид максималната запълняемост на другите парижки театри, някои от които изпитват затруднения да запълнят всичките си места".
09 фев
Представления: "Чичовци" дата на събитието: Вт, 11 Февруари 2020 Драматизация: Юрий Дачев Постановка: Бина Харалампиева Художник: Теодора Лазарова Музика: Асен Аврамов Участват: Ивелин Керанов, Христофор Недков, Жоро Райчев, Мария Енева, Стефан Борисов, Елена Азалова, Цветомир Черкезов, Илчо Димитров, Илина Илиева, Кольо Стайков, Иван Калошев. "Никой писател, както Вазов, не обича героите си и когато няма как да не бъдат обичани, и когато няма за какво. Никой не е толкова щедър в опрощаването на кривиците им. Продължаваме обаче често да се отнасяме към Вазовото великодушие доста едностранчиво. Забавляваме се с хумора му, но бягаме от щипещата сол в него. А тя и днес попада в живи рани: вечното ни ослушване откъде духа вятърът, навикът ни да гледаме света отвисоко, геройството за един ден, самоувереността ни, че всичко знаем и разбираме и най-важното: забележителният ни талант да оцеляваме. Колкото и да става трудно разбираем за англоговорящото ни Отечество, Вазовият език, ние, май докато ни има, ще сме "вътре", в "Чичовци". Защото, какво толкова се е променило? Нито сме се научили да четем себе си, нито е изчезнало усещаното, че "Въздухът трепери"." Юрий Дачев
11 фев
Представления: "Декамерон" дата на събитието: Чт, 13 Февруари 2020 ДЕКАМЕРОН Театър "Българска армия" Автор: Джовани Бокачо Режисьор: Диана Добрева Сценография и костюми: Нина Пашова Музика: Петя Диманова Хореография: Татяна Соколова Участват: Стефка Янорова, Антоанета Добрева – Нети, Радина Кърджилова, Гергана Данданова, Анастасия Ингилизова, Луизабел Николова, Мимоза Базова, Веселин Анчев, Милен Миланов, Георги Къркеланов, Тигран Торосян, Асен Кобиларов За тържеството на живота. За любовта като страст и грях, но и …. За любовта, като божествен дар и единствен път към безсмъртие. За силата на човешкия дух, който може да бъде по-страшен от чумата и по - свободен от живота. За човека, който се смее в сянката на смъртта. Диана Добрева Декамерон” е спектакъл, който отдавна очаквате, но не можете да предвидите. Не можете да се подготвите за първата си среща с него, защото тя взривява. Разхвърля във въздуха наоколо всички постулати, стереотипи, представи и уговорки. Стръв, страст, кикот, плът и бяс извиват огнени езици и парят фустите на човешката претенция. Похотта и моралът се увиват в единоборство без изход. Нагонът пропуква възпитанието, докато любовта безпомощно изтича от порцелановото си блюдо право в краката Ви. А Вие не можете да овладеете нито пристъпите на смеха си, нито лудия бяг на мислите си, нито … Нито сетивата, които лакомо ще се облизват за още и още от „Декамерон”, за който не можете да се подготвите предварително. Това е спектакъл, на който ще се отдадете с широко отворени очи, защото отдавна, отдавна очаквате. Конструиран върху шест от възможните сто новели в „Декамерон” на Джовани Бокачо, „Декамерон” на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ” донякъде напомня играта на петнайсетте младежи, които през 14 век бягайки от чумата и скуката се усамотяват, за да създадат измислено-правдоподобните си истории. Леки и непосредствени изглеждат уменията на Анастасия Ингилизова, Ангел Генов, Антоанета Добрева – Нети, Веселин Анчев, Георги Къркеланов, Гергана Данданова, Екатерина Стоянова, Иван Радоев, Борислава Костадинова (гост), Милен Миланов, Мирослав Косев, Радина Кърджилова, Мимоза Базова, Стефка Янорова и Тигран Торосян да се преобразяват в тях. Изумителни актьори, които разиграват понятията Любов, Морал, Бог, Измама, Ревност, Глупост с добродушието и наивността присъщи на децата без да са деца. Превъплъщават себе си и дирижират телата си, така умело и майсторски, че държат любопитството будно във всеки миг от историята стара, като света. Спектакълът е предизвикателен и смел в сценографията и костюмите на Нина Пашова, прелестен в музика на Петя Диманова и изящен в хореографията на Татяна Соколова. Доколко „Декамерон” в Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ” е логично продължение в развитието на Диана Добрева? Безспорно, след академичното образование в Софийския университет и Сорбоната, след ролите в театъра и киното, след режисьорските награди – „Аскеер`07” за режисурата на „Медея”, Наградите от Страсбург 2008 и Авиньон 2011 за същия спектакъл, последван от „Макбет” и „Казанова” – „Декамерон” по Джовани Бокачо изглежда естествен. Но истината е, че подобно на всяко културологично събитие, „Декамерон” на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ” е плод от срещата, уменията, чувствителността и гениите на създателите си. Конструиран върху шест от възможните хиляди новели на настоящето „Декамерон” на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ” очаква зрителите си, готов да ги увлече с лекота и непринудено в играта на театър или истина, за да ги върне обратно на чумата или суетата по-устойчиви и по-смислени.
13 фев
Представления: "Енигматични вариации" дата на събитието: Вт, 31 Март 2020 Автор: Ерик Еманюел Шмит Постановка: Георги Михалков Сценография и костюми: Цвета Маринова Участват: Васил Михайлов, Милен Миланов „ЕНИГМАТИЧНИ ВАРИАЦИИ” опус 36 е симфонична творба на композитора Едуард Елгар. Написана между 1898 и 1899, тя се състои от една тема и четиринайсет вариации, всяка от които отговаря на един от неговите най-близки приятели. Пиесата "Енигматични вариации" е поставена за първи път през 1996 г. в „Театър Мариньи" с участието на Ален Делон и Франсис Юстер. Тя разказва за писателя Абел Знорко – нобелов лауреат за литература, който живее съвсем сам на остров в Северно море, измъчван от въпроси за една жена, с която има дългогодишна кореспонденция и Ерик Ларсен – журналист, който под претекст, че иска да вземе интервю посещава автора. Но каква може да е причината за това посещение? Каква може да е тайната, която го свързва с жената, която Знорко не е спирал да обича? А от друга страна, защо мизантроп, като Знорко приема да се срещне с него? Много скоро интервюто се превръща в опасна игра на разкривне на истината. Тази пиеса поставя вечните въпроси за познанието в любовта: Кого обичаме, когато обичаме? Познаваме ли човешкото същество, което обичаме? Споделената любов не е ли само щастливо недоразумение?
31 мар
Представления: "Колко е важно да бъдеш сериозен" дата на събитието: Пт, 27 Март 2020 Автор: Оскар Уайлд Сценична адаптация и постановка: Красимир Спасов Сценография: Марина Райчинова Музика: Асен Аврамов Участват: Владислав Виолинов, Тигран Торосян, Антоанета Добрева – Нети, Анастасия Ингилизова, Георги Къркеланов, Веселин Ранков, Мимоза Базова, Пламена Гетова, Калин Иванов Оскар Уайлд обичал да повтаря: “Изкуството е единственото сериозно нещо на този свят, а творецът - единственият човек, който никога не е сериозен”. “Колко е важно да бъдеш сериозен” е най-виртуозно забавната комедия на Уайлд. Сюжетът на пиесата се завърта около сърдечните вълнения на две млади аристократични двоайки. В преследване на любовта си те устремно прелитат през комични недоразумения и абсурдни препятствия. Например - играта с името Ърнест (в превод на български - сериозен), което се оказва абсолютно условие за взаимна щастлива любов...Или пък - как в едно благородно английско семейство ще влезе млад мъж с неизвестен произход, за когото се знае само, че е намерен в пътна чанта в гардероба на гара “Виктория”... Всички участници в тази несериозна игра със сериозни неща са остроумни, духовити, преизпълнени с ведро желание за живот и щастие. Елегантен каприз на случайността, която си играе с любовта... Едно представление, което ще ви достави удоволствието на чаша шампанско - опияняващо и игриво.
27 мар
Представления: "Детектив" дата на събитието: Чт, 12 Март 2020 ДЕТЕКТИВ Театър "Българска армия" Автор: Антъни Шафър Режисьор: Надежда Асенова Сценография и костюми: Кънчо Касабов Музика: Дони - Добрин Векилов Участват: Иван Радоев, Дони - Добрин Векилов С динамичен диалог, неочаквани обрати и с интелигентното чувство за хумор наАнтъни Шафър, „Dетектив“ е предизвикателство както за публиката, така и за актьорите. На сцената на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ” в ИГРАТА - „Dетектив“ влизат Иван Радоев и Добрин Векилов – ДОНИ, режисирани от Надя Асенова, в сценичната среда и мултимедията на Кънчо Касабов. Пиесата на Антани Шафър има зашеметяващ успех. На сцената на театър „Сент Мартин” достига рекордните 2 359 представления в Лондон, както и 2 000 на Бродуей, където печели наградата „Тони” за най-добра пиеса на 1970 година. Две години по-късно по нея се снима трълърът „Частен детектив“ („Копой“). „Dетектив“ е криминале. Игра за двама мъже, които искат да премерят силите си, характерите си, егото си. Състезание, което на моменти минава всякакви граници и се превръща в игра на живот и смърт. В духа на доброто криминале, нито едно действие не е окончателно и никой не може да отгатне следващия ход на играчите. „- Значи, Вие смятате брака за игра, сър? - Не брака, инспекторе, а секса. Сексът е играта, а бракът е наказанието.“ Играта няма правила. Театър, покер, интелектуална схватка – всички средства са в действие за да има надмощие. Иван Радоев споделя за своя персонаж: „Майло влиза в тази игра с чисто сърце, но дали ще излезе по същия начин? Двама мъже играят, да го наречем най-общо – мач – със завиден спортен хъс. Ще останете изненадани от тяхната изобретателност и вярвам, ще се забавлявате, както се забавлявахме и ние, докато работихме по спектакъла, а и сега, когато продължаваме да го развиваме. И да, не става дума само за жени…“ Сигурно много хора с изненада ще установят името на Добрин Векилов - ДОНИ, в афиша на пиесата “Dетектив”. Самият той казва: „Приех, защото се изкуших, защото повярвах в преценката на режисьора и в партньорството на дългогодишния ми приятел Иван Радоев, а и защото изпитвам себе си, в този уникален текст на Антъни Шафър. Както казва героят ми Андрю Уайк: “Най-краткия път към сърцето на всеки мъж минава, през унижението”.”
12 мар
Представления: "Възгледите на един учител за всеобщата просвета" дата на събитието: Пт, 3 Април 2020 театрална постановка моноспектакъл на Камен Донев Никак не упрекваме Камен Донев за упоритото му дистанциране от медийни изяви. Абсолютно всичко, което той има да ни каже е в театъра, там, където талантът му гърми като топ и остава тълпата екстатично повтаряща като ехо видяното. И колкото и прекрасни актьори да избуяват по родните сцени, сваляме шапка на Инженер Донев за това, че сам по себе си е жанр, без очакваното чутовно его, което често е придатък на такива диаманти на изкуството. Втората лекция с името Възгледите на един учител този път е за всеобщата просвета. Построена аналогично на предишния спектакъл, със същия дидактичен характер и абсолютна невъзможност да бъде преразказана, постановката е двучасов, бихме казали, полиспектакъл, понеже Донев не е сам, макар и в повечето време да е физически сам на сцената. Там са бързотечното му слово и неподражаем скороговор от тотални безумия и житейски мъдрости; там е като че ли бездънното му дихание, благодарение на което използва всяка част от сцената, танцувайки английски валс, грузински танц, диско, суинг, а след това запява ария от Риголето. Там е целият му арсенал от смешки и уроци, гъвкавост на ума, таланта и физическия потенциал. Отново ще си зададете въпроса дали всичко е сценарий, но после ще спре да ви интересува, защото ще прескачате от стихове на Неруда до покъртителни битови сценки, а някъде там може и да изпитате срам, припознавайки себе си. Не гледайте Възгледите на един учител за всеобщата просвета с мисълта за поредното а-ла байганьовско превъплъщение, от което ще ви текат очите от смях. Това, разбира се, също ще се случи, но по-възхитително е как актьорът е толкова комбинативен, без да е разпилян, толкова образцов, без да е досадно нравоучителен. От майсторския клас на Камен Донев действително ще ви просветне, пък дано не е само до излизането ви от залата.
03 апр
Представления: "Завещанието на целомъдрения женкар " дата на събитието: Вт, 24 Март 2020 ЗАВЕЩАНИЕТО НА ЦЕЛОМЪДРЕНИЯ ЖЕНКАР Театър "Българска армия" Автор: Анатолий Крим Постановка: Проф. Д-Р Ивайло Христов Сценография: Владимир Шишков Участват: Васил Михайлов, Тигран Торосян, Леонид Йовчев, Гергана Данданова Най-желаният мъж в живота на много жени, Дон Жуан е достигнал края на дните си. Безбожникът се изповядва за своя жизнен път и разкрива шокираща тайна. Можем ли да му вярваме? Какво не знае светът за най-великия любовник на всички времена? Ще си отиде ли заедно с него и любовта като изкуство и поезия? И накрая – какво е любовта? В това вълнуващо разбулване на тайни и лъжи ще ви води интригата на пиесата „Завещанието на целомъдрения женкар”. Мистерията на Дон Жуан е въплътена в мощния актьорски талант на Васил Михайлов, който несъмнено притежава харизмата на покорител и съблазнител. Блестящи партньори на неговата професионална класа са младите звезди на театъра Леонид Йовчев, Гергана Данданова и Тигран Торосян. Може би Дон Жуан не е това, което беше? Какъв е Дон Жуaн? Една вечер в театъра с една история, захранена от един вековен мит…
24 мар
Представления: "Лисугерът" дата на събитието: Пн, 24 Февруари 2020 театрална постановка по 4 миниатюри на Славомир Мрожек Адаптация и превод от английски: Пламен Марков Режисьор: Пламен Марков Художник: Мира Каланова Композитор: Калин Николов Със: Стоян Стоянов, Галин Гинев, Вера Стойкова, Диана Цолевска, Гергана Господинова, Евгения Василева, Елица Данаилова, Боян Стоянов, Борис Коев, Красимир Добрев, Мария Томова, Иван Шумаров Лисугерът е неповторимо представление за ума и сетивата. Спектакълът е създаден по 4-те миниатюри на Славомир Мрожек – Лисугерът се стреми по-нависоко, Лов на лисици, Серенада и Лисугерът философства . Философските и в същото време атрактивни и забавни текстове на Мрожек са в основата на драматургията на спектакъла. Съчетана умело с ярките изразни средства на кукления театър, тя поднася на публиката впечатляващо, интелигентно забавление. За да се докоснем отново до вечните теми - за любовта и изневярата, за толерантността и амбицията да доминираш, за честността и лицемерието, за скритата човешка същност и лукавството. И да открием нещо от себе си, може би... Спектакълът е резултат от първата творческа среща между режисьора Пламен Марков и трупата на Държавен куклен театър – Варна. Спектакъл за възрастни
24 фев
Представления: "Тайната вечеря на Дякона Левски" дата на събитието: Пн, 2 Март 2020 Автор: Стефан Цанев Режисьор: Асен Шопов Сценография: Асен Шопов Костюми: Цвета Маринова Участват: Веселин Калановски, Милен Миланов, Стойко Пеев, Александър Дойнов, Антоанета Добрева – Нети, Георги Къркеланов, Тигран Торосян, Радосвета Василева, Луизабел Николова, Веселин Ранков, Иван Радоев, Владислав Виолинов, Иван Налбантов Стефан Цанев НАРОДЕ ???? Пишейки преди 30 години трагедията „Тайната вечеря на Дякона Левски“, покой не ми даваше един въпрос, не ми дава покой и днес: защо този човек, когото сега всички смятаме за велик и за светец, в когото сега всички се кълнем - защо тогава, приживе, е бил изоставен (да не кажа предаден) почти от всички? Защо повечето негови сподвижници свидетелстват против него в турския съд? Само от страх ли? Във възрожденската ни иконография Каравелов е умният, Ботев е геният, Левски е храбрият. Според мен, най-умен е Левски. Със своите идеи той изпреварва времето си поне с един век и разминаването му с неговите съвременници е било неизбежно. Никой друг, освен Левски, не се опитвал да надникне отвъд свободата. Как ще се освободим - с чети ли, без чети ли, или с комитети, чрез просвета или с оръжие, сами ли или с чужда помощ? - това бил спорът. Тук, впрочем, било първото разминаване - за разлика от всички други, Левски е вярвал, че ние трябва сами да се освободим „с една обща революция“. Всички други - и Раковски, и Каравелов, и Общия, и Бенковски, и Стамболов, и Ботев дори - ако трябва да си говорим честно, са гледали на четите и на легиите, на бунтовете и на въстанията само като на повод да се предизвика намесата на великите сили („да се вдигне пушилка“, „да се отвори рана“), за да ни освободят, както, впрочем, бе освободена България... А какво ще бъде след като се освободим, каква ще бъде свободната наша България - за това никой не мислел, или поне не говорел. А Левски се интересувал преди всичко от това: „С една обща революция да се направи коренно преобразувание на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (Народно управление). Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система „демократска република” и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна система (конституционна монархия), то и таквизи ще се считат за неприятели на отечеството и ще се наказват със смърт.“ (Тъжната истина е, че още тогава най-близките му съратници презрели и отхвърлили идеята за демократска република - тези думи на Левски били зачеркнати от Устава на Българския Революционен Централен Комитет...) „Този документ няма равен на себе си в освободителните борби през ХІХ век - казва проф. Николай Генчев. - Нито в гръцкото, нито в сръбското, нито в италианското, нито в румънското, нито в някое друго освободително движение преди и по времето на Левски.“ (Бих добавил: и дълго след това. Републики се установяват в споменатите държави след 70-80 години...) В идеите на Левски имало и нещо друго, което още по-силно стреснало тогава българите: „Всичките народности - Българи, Турци, Евреи и пр. щат бъдат равноправни в сяко отношение, било в вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било, всички щат спадат под един Общ Закон, който по вишегласието от всички народности ще се избере. Ний няма да гоним турският народ, ни вярата им, а царят и неговите закони, с една дума - турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самият турчин. И за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всички еднакво ще е, само ако припознаят законите равно с българинът. Всичките народи щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от Бога да живее човекът. Така ще е в наша България!“ В ония години на „всекидневните ни убийства, потурчвания на невръстните ни грабнати деца от турчина, обезчестяванието на девойките ни и на жените ни все от турчина“ - да преодолееш кръвната си робска омраза към поробителя и да говориш, че „няма да гоним турския народ, ни вярата им“ - това е било равностойно на Исусовото „обичайте враговете си!“, само че не абстрактно, а конкретизирано - затова още по-болезнено и още по-непостижимо. - Няма да ги гоним ли? Както те нас трепят сега, така и ний ще ги трепим, гробищата им ще изорем, джамиите им ще срутим, ще ги гоним до девето коляно и тях и Господа им, както те сега гонят нашия Господ! - това бил естественият и справедлив вик на роба, робът е прокълнат да мрази, а Левски говорел като свободен човек, той може би е бил единственият свободен българин в онова робско време и трудно е било на робите да го разберат. Но и това му било малко на Дякона - чрез себе си той поставял пред хората непостижими лични морални норми: „Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знай какъв, не да видя себе си на голям чин... защо да не съм аз на еди-кое си място, ами еди-кой си наготово. Напротив, ако му сече главата повече, тряба сам да го поканя на мястото си, пък аз да гледам друга, нека и по-долна работа... ако щат ме нареди да паса и патките.“ Сиреч: бъдещата ни държава трябва да управляват умните, а не заслужилите. Ти чувал ли си, българино, такова нещо някога да се е случило някъде, хеле пък в България: някой да се докопа до властта и доброволно да я отстъпи на някого, понеже главата му сече повече? Няма и да се случи. Думите на Левски: „Ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя - губя само мене си“ - днес са обърнати наопаки: ако печеля - печеля само за себе си, ако изгубя - губи цял народ... А ако утре Народното събрание приеме Наказателния закон на Левски: „Който злоупотреби със служебната си власт за своя изгода - да се накаже със смърт!“ - представяте ли си какво ще стане в България? Да, идеалистът е опасен и възхищението от него лесно преминава в омраза. Има обаче и друга една причина, която накарала народа тихомълком да се отдръпне от Левски, за тази причина никой не споменава, тя не е и за хвалба, но нека си я кажем - не за друго, а защото може би под този камък е спяла змията на предателството? За бъдещата революция трябвало оръжие, трябвали пари. Заплашителните писма до чорбаджиите не подействали, както казва Левски: „Няма друг народ, на когото богатите хора да не са дали два гроша за свободата.“ Няколкото терористични опита за ограбване на чорбаджийски и турски каси също излезли несполучливи. Тогава на Левски не му оставало нищо друго - разпратил до частните революционни комитети писма, в които нареждал: „Всеки член по-скоричко да гледа да принесе десятокът си от всичкото си имание веднаж завсякога, освен това да побързат по-скоро да дадат и по 10 (десет) лири турски за пушка иглена, която ще му се даде. Чисто народният мъж дава всичко, па и себе си жертвува.“ Като чул това, българинът се свил в черупката си като охлюв: българинът по-лесно дава живота си, отколкото имота си. Не само от алчност: животът е твой, засяга само тебе - да го дадеш не ти е толкова жал, а от имота зависят децата ти, семейството ти, свободата не се яде... Тук, изглежда, е станало голямото разминаване на Левски с народа. („Лесно му е на Дякона - няма ни дете, ни коте...“) И не случайно в някой от последните дни на декември 1872 (в последните дни на своя живот), на една от последните странички в прословутото си джобно тефтерче Левски е написал една самотна дума: Народе???? С четири въпросителни. Почуда ли е това? Изненада ли? Недоумение? Или ужас? Или е питал нещо народа? Какво го е питал? Тези въпросителни ще продължат да скърцат в нощта на нашите съвести като бесилки. Кой ще отговори?
02 мар
Представления: "Вдигай завесата" дата на събитието: Нд, 8 Март 2020 ВДИГАЙ ЗАВЕСАТА Театър "Българска армия" Автор: Питър Куилтър Постановка: Надя Асенова Сценография и костюми: Участват: Стефка Янорова, Антоанета Добрева – Нети, Пламена Гетова, Луизабел Николова, Сабина Коен Спектакълът се реализира с любезното съдействие на "Овергаз" Роден в Колчестър, Англия, Куилтър завършва драматургияв Университета в Лийдс. Четирнайсет години живее и пишев Гринуич, Лондон, след което се преселва наКанарските острови,където работи и до днес. Започва кариерата си като телевизионен водещ в Би Би Си. Първият му драматургичен опит е „Уважавай равностойните”, последван от мюзикъла по Оскар Уайлд „Кентървилският призрак”. Следва дебют на Уест Енд в “Гилгуд тиатър” през 1999 г. с комедията за поп индустрията „Момчешка банда”. През 2005 Куилтър постига огромен международен успех с пиесата „На края на дъгата” – музикална драма за последните дни от живота на Джуди Гарланд. През 2011 г. представлението получава номинации в четири категории за наградата „Лорънс Оливие”, между които и за най-добра нова пиеса. Друг голям успех му донася пиесата „Glorious!”, също с премиера през 2005 г. първо в Бирмингам, прехвърлена на следващата година на Уест Енд и отново номинирана за наградата „Лорънс Оливие”. В България се играят с голям успех две пиеси на Питър Куилтър „На другата сутрин” и „Дуети”. Една от последните му публикувани пиеси „Актрисата” е имала премиера през май 2015 г.в Рио де Жанейро. Две други пиеси се очаква да излязат през 2016 г. – „4000 дни”и черната комедия „Да спасиш Джейсън”. "Вдигай завесата" е базирана на по-ранната пиеса „Уважавай равностойните”. Тя се играес огромен успех в над 40 страни. Тайната на този успех, надяваме се, ще откриете самив нашето представление. Приятно гледане! Обикновено хората смятат, че знаят какво искат, или поне какво не искат. Понякога обаче получават шанс да преосмислят тези свои позиции. „Вдигай завесата” е представление за пътя, който извървяват пет жени една към друга, за обединяването им в едно семейство. Това е спектакъл за ценния дар на общуването и за безценния урок, който ни учи, че пътят е по-важен от крайната точка и процесът е по-важен от резултата. Надя Асенова
08 мар
Представления: "Швейк" дата на събитието: Ср, 11 Март 2020 Швейк Театър "Българска армия" Автор: Юрий Дачев по мотиви от романа Постановка: Бина Харалампиева Сценография и костюми: Петя Стойкова Музика: Мартин Каров Фотограф: Симон Варсано Участват: Герасим Георгиев - Геро, Валентин Танев Напоследък все по-често търся на сцената герои, с които да ми се прииска да изпием заедно по чаша бира и да си побъбрим. Хамлет не е сред тях, Едип още по-малко. Виж, Швейк е друга работа. Затова го извиках от страниците на Хашек. Добър до глупост, а не добър от глупост. Добър и велик, велик с добротата си. Швейк е преживял всички патила на света. Войни, кризи, лицемерни величества, похотливи хазяйки, доносници и попове… И продължава да крачи, непрекъснато затягайки колана на войнишкия панталон, който не му е по мярка. Препъва се и кани наляво и надясно на чаша бира в шест часа след войната... Да, много искам да пия бира с Швейк. Сега! Не в шест часа след поредната катастрофа, в която са ни натикали гадните умници, които подреждат света и живота ни. Сега! Да слушам историите му, да пия бира и кураж, а около нас философски да лаят неговите прекрасни куци кучета… Искам да го слушам дълго. Затова, келнер, за да не се разкарвате, донесете направо по три бири! Юрий Дачев
11 мар
Представления: "Котка върху горещ ламаринен покрив" дата на събитието: Нд, 15 Март 2020 "КОТКА ВЪРХУ ГОРЕЩ ЛАМАРИНЕН ПОКРИВ" от ТЕНЕСИ УИЛЯМС Постановка: Бойко Илиевски Сценография и костюми: Жанета Иванова Участват – Йоана Буковска - Давидова, Янина Кашева, Радослав Владимиров, Михаил Лазаров, Мария Панайотова и Анатолий Ставрев Изострени до крайност, но прикрити с лицемерие и лъжи са отношенията в семейството на най-богатия плантатор на Юга. Дали богатството и алчността са в основата на тази разруха или липсата на искреност, внимание и любов ще трябва да се изясни в навечерието на последния му рожден ден. „Котка върху горещ ламаринен покрив” има своите три екранни версии, награда Пулицър за драматургия, както и още куп признания на критиката. Всичко това само амбицира екипа на ДТ „Невена Коканова” Ямбол да даде максимума от потенциала си, за да направи своя спектакъл на ниво. “Котка върху горещ ламаринен покрив” се представя със специалното съгласие на University of the South, Sewanee, Tennessee
15 мар
Представления: "Свекърва" дата на събитието: Пн, 16 Март 2020 "Свекърва - Госува ДТ-Бургас" Автор: Антон Страшимиров Постановка: Бойко Богданов Сценография: Цвета Богданова Участват: Аглика Бояджиева, Валери Еличов, Димитрина Тенева, Златко Ангелов, Зорница Константинова, Ива Трифонова, Иван Григоров, Невена Цанева, Стоян Памуков „Свекърва" от Антон Страшимиров - една от най-българските пиеси в съкровищницата на българската театрална класика. Не знам друг език, на който думата за роднинската връзка на жената и майката на един мъж да произтича от думата кръв. Не знам какво предопределя тая патологична изостреност във взаимоотношенията на двете най-важни жени в живота ни. Дали бедността, която принуждава различните поколения да живеят заедно, или липсата на друга социална реализация извън дома, която води до тази невероятна фиксация в битови подробности. А може би грубостта на нравите, стигаща до жестокост е просто част от националния ни характер. За съжаление годините малко са променили тези проблеми. Може би възможността още веднъж да се посмеем над тези ситуации, ще ни помогне по-бързо да се разделим с миналото си. „Свекърва" от Антон Страшимиров - една от най-играните комедии на българска сцена.
16 мар
Представления: "Железният светилник" дата на събитието: Вт, 17 Март 2020 ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК Театър "Българска армия" Автор: Димитър Талев Постановка: Асен Шопов Сценография: Асен Шопов Костюми: Цвета Маринова Музикално оформление: Асен Шопов Фотограф: Иван Дончев Участват: Васил Михайлов, Владислав Виолинов, Гергана Данданова, Явор Бахаров, Антоанета Добрева – Нети, Георги Кадурин, Луизабел Николова, Нели Монеджикова, Стойко Пеев, Милен Миланов, Георги Къркеланов, Стефка Янорова, Тигран Торосян, Иван Налбантов, Радосвета Василева, Мирослав Пашов, Йордан Алексиев, Георги Новаков Да четеш Талев е изключително удоволствие, да го поставиш на сцена - изключително предизвикателство, което не носи задължително гаранция за успех. И все пак, добре би било, ако успееш, макар и само да се докоснеш до неговото човеколюбие, до неговото родолюбие, до гордостта, която изпитва от единението си с народа, който го е родил и голготата, която е преживял, отдавайки му цялата си творческа енергия. Запалването на „железния светилник” разпръсква мрака в душите на неговите герои, събужда националното самосъзнание, жаждата за живот, свобода и творчество. Ето защо днес, когато нацията се тресе от противоречия, когато се топи като свещ и живее с мисълта за оцеляване, натоварена с чувството, че всичко се разпада, че децата ни изоставят и какво ли не още ... именно днес, няма по-подходящ автор и по-нужно заглавие, което театърът да отправи като послание към своите зрители. Асен Шопов
17 мар
Представления: "Жена без значение" дата на събитието: Ср, 18 Март 2020 Автор: Оскар Уайлд Режисьор: Стоян Радев Сценография: Никола Тороманов Костюми: Елис Вели Музика: Дони - Добрин Векилов Участват: Иван Радоев, Георги Къркеланов, Иван Налбантов, Ясен Атанасов, Елена Райнова, Радосвета Василева, Луизабел Николова, Гергана Плетньова, Евелин Костова, Анастасия Ингилизова „Ако се запитаме с какво Оскар Уайлд продължава да привлича публиката, която пълни театралните зали, сигурно можем да дадем най-различни отговори. Аз ще посоча този, който е най-близък до мен: Всеки човек иска да изповяда преживяното, което се утаява в него. Може да го направи в църква, при психоаналитик или в приятелска компания. Театърът предлага и друга възможност - да се изповядаш и пречистиш през текста на пиесата. И когато го произнасяш или работиш над него, и когато го слушаш в салона. Но, за да има текстът пречистваща сила, трябва авторът му да е изстрадал неговия смисъл, да е превърнал стила му в своя житейска мяра, да се е осмелил да рискува докрай в истината, защитавайки я с най-острия бръснач - този на ироничния смях. Животът на Оскар Уайлд доказва неговото право да говори и не случайно думите му се превръщат в лични откровения за читатели и зрители.” Стоян Радев Оскар Уайлд пише “ЖЕНА БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ” през 1893 година, по молба на актьора Хърбърт Три, мениджър на Хаймаркет тиатър. Първото представление е имало голям успех, макар авторът да бил освиркан на поклона, заради една фраза, че „Англия се е изтегнала, като прокажена”. „ЖЕНА БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ” блести с плътни комедийни образи и ненадминатото остроумие на Оскар Уайлд, което се е превърнало в негова запазена марка. Но в тази пиеса той разширява регистъра, като развива както силният критичен заряд, породен от неговата непримирима позиция към елита на Англия, така и темата за отношението между жените и мъжете, която повече от век по-късно продължава да бъде водеща - от шумните публични скандали в Холивуд до невидимите кризи в домовете на всеки от нас. Всички тези качества правят пиесата „ЖЕНА БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ” привлекателна, забавна и актуална и до днес. Действието на пиесата се развива в имението на лейди Хънстънтън (Елена Райнова), където по време на аристократичен прием високопоставеният лорд Илингуърт (Иван Радоев) прави предложение на един младеж със скромно потекло, да стане негов личен секретар. Новината радва както самия Джерълд Арбътнът (Ясен Атанасов), така и цялата знатна компания, сред която и младата американка Мис Хестър Уърсли (Евелин Костова), която с възгледите си за морала и ценностите ярко се отличава сред снобското общество на високопоставените аристократи. Появата на Мисис Арбътнът (Анастасия Ингилизова), която не разрешава синът й да приеме поканата на лорд Илингуърт, променя веселия тон на вечерта. В поредица от емоционални сблъсъци постепенно се разкрива причината за нейния отказ. В „ЖЕНА БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ” темата за морала и честността попада в контекста на едно толерантно към пороците, богато общество, представено от ярки персонажи (Сър Джон Понтифракт и Лейди Понтифракт - Георги Къркеланов и Радосвета Василева, Мисис Алънби - Гергана Плетньова и Лейди Стътфийлд - Луизабел Николова и Архидякон Добъни - Иван Налбантов) “ЖЕНА БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ” ни среща с проста, важна и вълнуваща истина - само любовта предава значение, без нея всичко губи стойността си. Затова, вместо да търсим признание и богатство другаде, си струва да се посветим на нейната тайна и да се жертваме заради нея.” Стоян Радев
18 мар
Представления: "Албена" дата на събитието: Чт, 19 Март 2020 АЛБЕНА Театър "Българска армия" Автор: Йордан Йовков Режисьор: Красимир Спасов Сценография: Красимир Вълканов Костюми: Мария Диманова Музикално оформление: Сашо Младенов Участват: Гергана Данданова, Асен Кобиларов, Веселин Анчев, Луизабел Николова, Иван Радоев, Александър Дойнов, Стойко Пеев, Радосвета Василева, Петър Димов, Симеон Дамянов, Станислава Николова, Владислав Виолинов, Тигран Торосян, Мимоза Базова, Евелин Костова, Иван Налбантов, Йордан Алексиев, Калин Иванов „АЛБЕНА” оживява на сцената на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ” на 13 и 16 март - 90 години след първата публикация на разказа във вестник „Зора”и 80 години след смъртта на неговия автор Йордан Йовков. В центъра на тази драма стои една от иконите на българската литература – Албена. Почти век след нейното написване, Албена е определяна като един от най- влиятелните женски образи в нашата литература. Сбор от красота, невинност, съблазън, грях и смирение, тя истински вълнува и днес. Историята на Албена, разказана от трупата на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ”, е история за една обречена любов, която задава сложния въпрос за красотата, греха и разкаянието. „Звънкия смях”, „походката на кралица” и омайващото женско очарование на Албена, които я отличават от останалите, завършват картината на нейната изключителност. Но каква е цената на това да си различен в едно патриархално общество, за което красотата е грях? Има ли престъпление, ако мотивът е любов? Подсъдна ли е красотата и трябва ли да бъде заклеймена? Тези въпроси звучат особено актуално и днес в „АЛБЕНА” на режисьора Красимир Спасов: „Красотата на Албена” и „магичното” й въздействие върху околните е феномен, инспириран преди всичко от потребностите на колективното желание, от т.нар. „колективно либидо”. Разбира се, изборът на Албена за обект на всеобщо обожание си има своите реални основания - физическата привлекателност, веселостта й, заразителният смях, свободата й на общуване, нека го наречем – покоряващото лекомислие на красотата. Оттук до съдбоносната греховна стъпка обаче е въпрос само на време … И ужасното се случва.” И макар сценичната среда на Красимир Вълканов и костюмите на Мария Диманова да създават с точност атмосферата в „едно добруджанско село, малко преди Великден, в годините преди войните”, Йовковите послания звучат повече от актуално от сцената на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ”. "Събитията в пиесата на Йовков се разиграват в дните на Страстната седмица – дните на мъките Христови. В нашия спектакъл това обстоятелство е от особено значение, то е нещо като нравствен климат, своеобразно мерило за поведението и постъпките на действащите лица. ” – Красимир Спасов Близо век по-късно въпроса за красотата и греха – съдбовно свързани в един женски образ, както и темата за дързостта да бъдем различни и порива да намерим себе си извън мярката на „общественото мнение”, отново вълнуват.
19 мар
Представления: "Белла фигура" дата на събитието: Сб, 21 Март 2020 „Белла Фигура е пиеса за суетата и абсурда на всекидневния живот.” Ясмина Реза Ясмина Реза е автор, чието драматургично творчество е познато у нас с пиесите „АРТ” и „Богът на касапницата”. В „Белла Фигура” тя ни отвежда на паркинг пред скъп ресторант, където с един от поредните откраднати, извънбрачни моменти на Борис и Андреа започва сюжета на пиесата. Едно изпуснато от героя изречение, намесило съпругата му в техния разговор, предизвиква скандал, който е последван от автомобилен инцидент и една случайна среща с негови семейни приятели... В цялата пиеса, с язвителна насмешка и изящен диалог Ясмина Реза води героите през куп обрати, създаващи усещането за вътрешно неспокойство и куп въпроси, оставени под повърхността. В „Белла Фигура” на сцената на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ”, режисьорът Антон Угринов (гост) и актьорите Гергана Плетньова, Станислав Ганчев (гост), Георги Къркеланов, Стефка Янорова, Елена Райнова и Георги Йовчев (гост) верни на характерния за Ясмина Реза ироничен скрит смисъл на думите, се впускат в тази заплетена ситуация от неизказани мисли за живота, приятелството, семейството и любовта. „В желанието си да се харесаме на другите измисляме безброй маски, с които жонглираме убедително в живота и дори понякога си вярваме. Пилеем усилия и влагаме цялата си изобретателност да създадем социален образ, който да бъде одобрен – Белла фигура. Страхливо сгушени в уютната представа за себе си допускаме компромиси със собствените си мерки, чувства, забравяме за мечтите си само и само, за да правим добро впечатление. И от толкова отстъпления малко по малко започваме ние самите да не се харесваме. Готови сме на всичко, за да избягаме от самотата, но в крайна сметка пак оставаме неразбрани, сами. Понякога съвсем сами, а друг път с някого до себе си. Плъзгаме се по наклонената плоскост надолу в битка с времето и самоуверено ни се струва, че можем да спечелим. Една от книгите на Ясмина Реза започва с цитата на Хорхе Луис Борхес: “Блажени са обичаните и обичащите, както и онези, които могат да минат без обич.” Там започва и нашето представление, на един далечен паркинг, някъде във Франция... Антон Угринов – режисьор
21 мар
Представления: "Да разлаем кучетата" дата на събитието: Нд, 22 Март 2020 Автор: Емил Атанасов Творчески екип: Режисьор: Иван Урумов Сценография и костюми: Нина Пашова Музика: Добрин Векилов - Дони Фотограф: Иван Дончев Плакат: Радослава Боор Актьори: Милен Миланов Васил Михайлов Иван Налбантов Стефка Янорова Борислав Стоилов Георги Кадурин Веселин Анчев Тигран Торосян Георги Къркеланов Гергана Данданова Анастасия Ингилизова Мирослав Пашов Асен Кобиларов „Световна глобализация или национална идентичност?” – това е въпросът! Все по-често тези основни за човека и обществото фактори застават на две срещуположни, враждуващи страни. Хората и обществата в съвременния свят, като че ли изпадат в заблудата, че за да живеем заедно в едно „голямо село” трябва задължително и априори да изповядваме едни и същи ценности, вери, морални догми и да имаме едва ли не една и съща представа за това как да съществуваме. Това означава тотално да се унифицираме и обезличим, което ми се струва твърде опасна и позната идеология. И още по-страшното е, че това не се налага от някъде високо, от някой голям и силен, а започва да става един вид по вътрешно убеждение, като някакъв естествен подбор. А в своята същност, човекът е създаден да бъде различен и уникален. И обществата по своя национален, религиозен, както и по-какъвто и да било друг обединяващ ги признак, всъщност са създадени да бъдат различни. И именно всички тези различия ни правят индивидуални, уникални и точно за това ценни и нужни едни другиму. Ето защо, всеки със своята неповторима идентичност може да бъде ценен и ценен в това глобално село, в което цветното и пъстрото, а не сивото и скучното правят съществуването ни богато и красиво. Значи, вероятно смисълът е да се учим и обогатяваме взаимно, а не да се конфронтираме и делим заради това че сме различни. Следователно, въпросът не е: „… или …”, а е световна глобализация и национална идентичност – заедно и поотделно. Приятно гледане! Иван Урумов
22 мар
Представления: "Ножица - трепач" дата на събитието: Ср, 25 Март 2020 НОЖИЦА - ТРЕПАЧ Театър "Българска армия" Автор: Брус Джордан и Мерилин Ейбръмс Постановка: Проф. Д-Р Ивайло Христов Сценография: Нина Пашова Музика: Дони - Добрин Векилов Костюми: Кремена Халваджиян Превод: Златна Костова Участват: Веселин Ранков, Георги Къркеланов, Стефания Колева, Ненчо Илчев, Иван Радоев, Гергана Данданова, Александър Дойнов Ти, който четеш тези редове, не си просто зрител! Ти имаш уникалния шанс да бъдеш сценарист и режисьор на това, което ти предстои да видиш. Какво е то? “Ножица-трепач” е една пиеса, в която всяка вечер се извършва убийство. Жертвата е известна пианистка, а заподозрени са всички, които са я познавали. Всеки от тях има мотив, но извършителят е един. Започва разследване, в което и ти можеш да участваш и да решиш отговора на загадката. “Ножица-трепач” е уникално динамично представление, което нито веднъж не се повтаря. Защото всеки път действието взема различен обрат. Благодарение на теб- зрителя. “Ножица-трепач” е любимата комедия на Америка. Играна е повече от прочутите спектакли “Котките” и “Клетниците”. “Ножица-трепач” е гледана от 6 000 000 души по света и счупи рекордите по зрителски интерес и в България. На 24 ноември спектакълът се изигра за 100-ен път на сцената на театър "Българска армия".Формулата на този успех стъпва на касовата американска комедия с отворен финал. За зрителите остава удоволствието да разнищват едно престъпление и сами да определят с гласуване каква да бъде развръзката на криминалното уравнение. За пръв път на софийска сцена методът на интерактивното представление е поднесен от бляскав букет от актьори, които заслужено събират овациите за несъмненото им умение да импровизират, да забавляват и разсмиват и най-резервирания зрител. Представлението е създадено като копродукция между Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ” и "Сити ПРОДАКШЪНС".
25 мар
Представления: "Любов, любов, любов" дата на събитието: Ср, 25 Март 2020 ЛЮБОВ, ЛЮБОВ, ЛЮБОВ КАМЕРНА СЦЕНА МИРАКЪЛ Театър "Българска армия" Автор: Майк Бартлет Режисьор: Красимир Спасов Сценография: Красимир Вълканов Костюми: Мария Диманова Музикално оформление: Сашо Младенов Превод: Харалампи Аничкин Участват: Симеон Дамянов, Асен Кобиларов, Елена Иванова, Тигран Торосян, Ели Колева, Бернарда Береану След „Вкус на мед“, пиесата на младата Шийла Дилейни вдъхновила „Бийтълс“, ето че режисьорът Красимир Спасов се обръща отново към млад английски автор и отново към „Бийтълс“. Love, love, love… Всичко, от което се нуждаеш е любов. С тази мантра живя цяло едно поколение, което вече върви към пенсия. В своята блестяща сатира Майк Бартлет проследява съдбата на семейна двойка от края на 60-те до наши дни, за да издаде своята присъда над това време, без сантиментите на миналия век. Чрез съдбата на децата в семейството, той отправя обвинения към цялото онова поколение на цветята „Вие не променихте този свят, вие го купихте!“ ще икрещи един от геройтте му. Да не забравяме, че както подсказва заглавието, тази пиеса третира сериозно проблемите на любовта, изпитанията пред чувствата, честността във връзките, директната сексуална конкуренция и нейната проекция във времето и индивидите. Майкъл Бартлет
25 мар
Представления: "Черна комедия" дата на събитието: Чт, 26 Март 2020 Автор: Питър Шафър Постановка: Иван Урумов Сценография: Красимир Вълканов Костюми: Мария Диманова Музика: Дони - Добрин Векилов Пластика: Камен Иванов Участват: Веселин Анчев, Луизабел Николова, Анастасия Ингилизова, Георги Къркеланов, Владислав Виолинов, Евелин Костова, Моньо Монев "Черна комедия" е считана за една от най-смешните комедии, създадени през втората половина на 20 век. Още с първата си премиера в Националния театър в Лондон през 1965 година, спектакълът се превръща в истински хит, а скоро печели и публиката по целия свят. "Черна комедия" е един безумен фарс, който се разиграва… на ТЪМНО. Да, имено ТЪМНОТО е в главната роля на комедията. Но какво се случва когато ТЪМНОТО е СВЕТЛО, а светлината се превърне в мрак? Логичният въпрос "На какво е способен човек, когато знае, че никой не го вижда?" е в основата на онзи механизъм, който през цялото действие на спектакъла провокира смеха в "Черна комедия" в Театър "Българска армия". Една на пръв поглед обикновена авария в електрозахранването поражда куп смешни ситуации и неочаквани обрати, в които са замесени привлекателен млад скулптор (Веселин Анчев), бъдещата годеница (Луизабел Николова), бившата любовница (Евелин Костова), властния баща-военен (Георги Къркеланов), един изтънчен съсед (Владислав Виолинов), една пияна стара мома (Анастасия Ингилизова) и богат меценат-милионер (Моню Монев-гост). Както във всяка добра комедия и в тази героите се оплитат в смешни ситуации, а недоразуменията в ТЪМНОТО са причина за още по-комични обърквания. Режисьор на спектакъла е Иван Урумов, който споделя: "Пиесата "Черна комедия" е изключителен образец. В такава комедия се изисква особен вид концентрация, изобретателност и много добри актьори, каквито със сигурност ще видите на сцената на Театър "Българска армия". "Черна комедия" - ще паднете от смях, а отговорността за това, редом с актьорите и режисьора, споделя и целия творчески екип на представлението: Мария Диманова - костюми, Добрин Векилов-ДОНИ - музика, Камен Иванов - пластика.
26 мар
Представления: "Една нощ с теб" дата на събитието: Пт, 27 Март 2020 ЕДНА НОЩ С ТЕБ Театър "Българска армия" Автор: Майкъл Уелър Сценография и костюми: Красимир Вълканов Участват: Стефка Янорова, Георги Кадурин "Една нощ с теб" – една особена история ... история за любов между средностатистически мъж и жена, Адам и Линди, американци. История, която разказва за не-възможно събиране, съжителство, за не-възможна любов. И не защото двамата са на около 50, не защото живеят далеч един от друг, не защото са неподходящи един за друг, не и защото имат различни възгледи за живота, хората и брака, нито различни духовни нагласи, не защото недостатъчно се желаят и обичат, не защото нямат готовност да поправят сторените грешки в своя личен живот, както и онази, която ги е разделила преди десет години в Ню Йорк. Не! А защото времето е срещу тях. Всъщност, това е история най-вече за неотменимия, неспирен поток на времето в човешкото битие, както и за пораженията, които то нанася върху човешките съществувания, съдби, емоционални природи и особено върху възможностите за постигане на щастие. Това е история за сложната мрежа от обвързаности, задължения, навици, семейни и обществени конвенции, в които „протичащото време” е заплело тези трогателно влюбени и неудовлетворени човешки същества. Мрежата на един целесъобразен, защитен житейски конформизъм, от който те реално не могат да се отскубнат и да променят хода на неудачния си интимен живот. Тук действа механизмът на прословутия Шекспиров синдром, наречен „поболяващото време”. Сюжетът се гради и върху още един феномен – колкото повече Линди и Адам възкресяват, макар трудно и болезнено, своята Ню Йоркска Love Story, толкова повече тя се превръща в съпротива, макар и неосъзнавана, срещу конвенционалностите от живота на човека в модерното постиндустриално време. И колкото повече те се оплитат в прагматичните аргументи на своя конформизъм, в дискусиите кой модел е по-подходящ да запази връзката им, толкова повече любовният им порив нараства и експлодира в това, което наричаме „екзистенциален бунт”. Бунт срещу конформисткото статукво, но и опит да се неутрализира потока на „поразяващото като проказа Време”. Бунт, който Линди и Адам извършват спонтанно, водени от нарастващата енергия на любовното си чувство и на порива за лично щастие. „Една нощ с теб” е любовна мелодрама, която предлага два финала, идентични по форма, но различни по смисъл. Единият, в края на първо действие, може да се интерпретира като „следва непосредствено продължение”, а вторият, в края на пиесата, също предполага „следва продължение”, но в никакъв случай „непосредствено”, а най-вероятно след още десет години. Типичен „отворен” Чехов финал. Красимир Спасов P.S. Посвещавам спектакъла на своята любима и непрежалима съпруга Катя Петкова.
27 мар
Представления: "Арсеник и стари дантели" дата на събитието: Пн, 30 Март 2020 Автор: Джоузеф Кесълринг Режисьор: Борислав Чакринов Сценография и костюми: Нина Пашова Участват: Гергана Данданова, Радосвета Василева, Асен Кобиларов, Тигран Торосян, Милен Миланов, Веселин Ранков, Мирослав Пашов, Иван Налбантов, Луизабел Николова, Симеон Дамянов, Александър Дойнов, Йордан Алексиев, Калин Иванов Сюжетът на комедията „Арсеник и стари дантели“ ни среща с известния театрален критик и страстен противник на брака – Мортимър Брустър, който не може да устои на чара на красивата Илейн и... предлага брак. Но неочаквано откритие му отнема насладата от медения месец. В старата ракла, в дома на неговите лели – Аби и Марта, чиято богоугодна благотворителност е добре позната из целия град – Мортимър открива труп. Не „труп“, а „трупове“ – оказва се, че това е 12-тата им жертва. С идеята да „облекчат живота им“, Аби и Марта черпели самотни хора, които приютявали в техния пансион, с чаша от позабравеното Бъзово вино, но... „придружено с лъжичка арсеник, половин лъжичка стрихнин и щипка цианид“. Вече почерпените господа закопавали в мазето, където и в този момент братът на Мортимър – Теди – „копаел поредния шлюз на Панамския канал“. Фактът, че той смята себе си за президента Теди Рузвелт се допълва с появата на още по-безумния им трети брат – Джонатан – с явни маниакални наклонности.
30 мар

Коментари

Коментирай 500 символа
Печели с Опознай.bg

Трупай точки и ги осребри за бъдещи покупки в Grabo.bg

Други подобни обекти в страната

Други обекти наблизо

Вижте още