Сопотски девически манастир "Въведение Богородично" - Сопот

Сопотският девически манастир "Въведение Богородично", известен още като "Метоха", се намира в централната част на град Сопот. Разположен е в непосредствена близост до енорийската църква "Св. Св. апостоли Петър и Павел" и Девическото училище - "Радиното училище".

До наши дни не са достигнали сведения, които със сигурност да потвърдят времето на възникване на тази обител. Най-разпространената хипотеза е, че манастирът е основан от схимонахиня Сусана през 1665г. През многовековната си история Сопотският девически манастир "Въведение Богородично", заедно с други църкви и манастири, е на няколко пъти разоряван. Вероятно сериозно пострадва по време на размирните кърджалийски времена, когато Сопот е опожаряван на три пъти - през 1794, 1800 и 1807г. Обителта не е пощадена и по време на руско-турската война. През юли 1877г след временно отстъпване на руските войски почти целият град е изпепелен и сринат до основи, а онези негови жители, които не успяват да избягат, са безмилостно избити от башибозука.

В архитектурно отношение Сопотският девически манастир "Въведение Богородично" представлява комплекс от съборна църква, жилищни и стопански сгради. Макар и обновена, светата обител има старинен и дори романтичен вид. Манастирският двор, потънал в зеленина и цветя и настлан с калдъръм, придава на мястото особено очарование. Най-старата постройка в манастира - църквата датира от XVв. Разположена в южния край на двора, тя е полувкопана в земята. Друга стара сграда в манастира, която е и най-интересната в архитектурно отношение, е западното жилищно крило - "с чардаците", построено в 1664 - 1665г. То представлява двуетажна сграда с отлични пропорции и функционалност на разпределенията. В приземието ѝ се намира хранителният блок, чиято трапезария е с абсида. Всяка от монашеските килии, разположени по двойки в двата етажа, има собствено кухненско помещение така нар. "ашевия". Архитектурният детайл e предимно дърводелска и резбарска изработка. В тази сграда се намира килията на девическото килийно училище (действало до 1850г) и скривалището под килията на игуменката Христина (в което се е укривал Васил Левски).

Друг интересен архитектурен обект в подредбата на манастирският двор е намиращата се между фурната и хранителния блок стара каменна чешма, изградена през 1832г. Тя впечатлява с декоративната си украса, включваща вградени колонки, пластични ниши и елегантен кобиличен фронтон. Форма и орнамент, точни пропорции, чист детайл - всичко при нея е в съзвучие с емоционалния заряд на Възраждането.