Резерват Тисата е създаден през 1949г с постановление на Министерството на горите под името резерват Тисова бърчина. През 1977г площта на резервата се увеличава и се преименува на резерват Тисата. Осем години по-късно, през 1985г, границите и площта на резервата се изменят със закон, който определя и буферна зона към резервата.
В днешни дни границите на резервата и принадлежащата му буферна зона са определени от заповед на Министерството на околната среда и водите от 1991г. Целта на създаването на този резерват е опазването на най-голямото находище у нас на дървовидна хвойна (Juniperus excelsa).
Характерен за Тисата е обикновения тис (Taxus baccata), който е застрашен вид, включен в Червената книга на Република България. Това е едно изключително бавнорастящо дърво, вечнозелено, което достига до височина 30 метра. В неговите игли се съдържа алкалоидът таксин. Таксинът е отровен както за животните, така и за хората, за това местните го наричат с името "отровачка".
Природният резерват Тисата е хабитат на над 109 вида птици, от които близо 30 процента спадат към южния комплекс - сред тях син скален грозд, орфеево, малко, черноглаво и червеногушо коприварче, белочела сврачка, скална зидарка и др. На територията на резервата се срещат и 62 вида птици, които имат европейско природозащитно значение.
Резерват Тисата е със защитен статут. Съгласно действащия закон да защитените територии на територията на резерват Тисата е забранена всяка човешка дейност. Достъпът до Тисата е ограничен. Позволява се придвижването само по определени пътеки, като всяко посещение на парка трябва да бъде предварително съгласувано с ръководството на Национален парк Пирин.
Прочети още
Коментари