Храм "Света Богородица Панагия" - Варна

Черквата е градена през 1602г. В местността Аязмото в клоните на един бряст неизвестен българин открил икона. Неясно е как се е озовала там, но това било чудотворна икона, тъй като не се крепяла на клоните, а висяла във въздуха. Хората се решили да я снемат и занесат във Варна. И сега станало чудо, когато воловете на случайно минаващ турчин, на чиято кола натоварили иконата, отказали да тръгнат. Същото се повторило и с миналия покрай тях грък. Накрая иконата била пренесена от млад българин.

Впечатлени от чудото хората решили, че където спрат воловете на българчето там ще построят черква. Случило се до площада в тогавашния център на града. По време на робството всички християнски храмове се градели почти тихомълком и така, че да не бият на очи. Не можели да са над два метра и това е причината храмът да е вкопан ниско в земята. По време на строителството се оказало, че и в миналото тук е имало малка черква. Първоначално основният кораб бил широк седем метра и дълъг осем метра. През 1640г след пожар черквата е възстановена и разширена, като с годините се оформя сегашния й вид. До 1914г тя е под опеката на гръцката митрополия, след това е затворена за десетина години, а през 1924г, след идването на българския й настоятел е отворена отново.

Особено интересен е иконостасът на "Малката Света Богородица". Според историческите данни той е направен през 1896г. Изработен е от тъмно дърво, вероятно орех или кипарис, наситен с православни символи и богато орнаментиран. За съжаление майсторът на този шедьовър е неизвестен, но рисунъкът напомня дебърската школа.

Иконите в черквата са истинско съкровище и малко храмове могат да се похвалят с такова богатство, твърдят експерти. Единственото противоречие с църковните предписания е, че повечето ликове на светците гледат на юг, а не на запад.