Паметник на Макарий Мошеков - с. Черни осъм

Светското му име е Минко Иванов Мошеков. Роден е през 1831 г. в мах. "Усойна" в село Черни Осъм. Той постъпва в манастира като послушник и завършва килийното училище. Буен и любознателен, още тогава спечелва вниманието, обичта и уважението на братята монаси. В годините на революционен подем вече е в зряла възраст и с интерес следи съдбата на българските емигранти в Румъния, решенията на Букурещкия централен революционен комитет за освобождението на България.

През есента на 1871 г. Левски основава революционен комитет в Троян. Макарий е избран за подпредседател и активно се включва в революционната борба – често е в Троян, участва в събранията на съзаклятниците, събира пари за оръжие, барут и дрехи за всеобщото народно въстание. В една нощ на януари 1872 г. Левски основава в игуменарницата на манастира революционен комитет – единственият в поробена България монашески революционен комитет. Макарий с достойнство заема председателското място. Общото дело сближава двамата и от сега насетне Апостолът е чест гост на манастира.

След гибелта му тук продължават да намират сигурно убежище Стефан Стамболов, Панайот Волов, Стефан Пешев, Тома Хитров, Петър Факиров. За кратко време Макарий купува оръжие за комитета, а в насрещната мах. Миленча прави скривалище за барут и оръжие, от което снабдява и другите комитети: Ловешкия, Севлиевския, Новоселския, та чак и този в Панагюрище.

По време на Априлското въстание и боевете при Ново село Макарий със 70 – 80 души въоръжени членове на комитета (монаси и миряни) отблъсква няколко нападения на башибозуци и черкези срещу манастира. Същата година, след разкриването на Троянския и на революционния комитет в манастира, Макарий е арестуван и откаран в Ловешкия, а после в Търновския затвор, където е подложен на жестоки изтезания. Захари Стоянов пише в своите "Записки…": "В Търновския затвор беше игуменът на Троянския манастир хаджи Макарий – истински Христов служител. Като ме видя в такова окаяно положение, скъсан, бос и с изранени крака, даде ми своите калцуни за път, като ме благославяше да ме пази Спасителят, където и да ме водят…".

Макарий е осъден на смърт, но после – помилван. Връщайки се в манастира, продължава да работи за освобождението на България.