Паметник на Иван Танков – Боримечката - Клисура

Паметникът на Боримечката е едно прекрасно място, където не само можем да отдадем почит към големия герой, но имаме възможност да се насладим на една приказна гледка към Клисура и планините наоколо. Това е едно от онези места в нашата прекрасна Родина, който те карат да усетиш силата и непоклатимата решимост на българския дух. Точно такова е внушението, което постига огромната скулптура на Иван Танков, която и до днес стои на своя пост над родния му град. Автор на паметника е скулпторът Методи Измирлиев.

Малко след отклонението от Подбалканския път за Клисура, в самия подстъп към героичния град, на една височина се издига внушителният паметник на Иван Танков, останал в народната памет като Боримечката. Монументът е изработен по случай 100-годишнината от Априлското въстание и е открит официално в един и същи ден с паметника на големия панагюрски герой Павел Бобеков. Скулптор и на двата монумента е Методи Измирлиев.

Името на Боримечката предполагам Ви звучи познато. Все пак само преди няколко години Вазовият роман "Под игото" бе избран за любимата книга на България в телевизионната кампания "Голямото четене". Именно от това произведение на патриарха на българската литература ние се запознаваме, макар и в художествена форма, с големия герой Иван Танков. Прототипът на Вазовия герой е реално съществувала историческа личност, участник в Априлското въстание.

Иван Танков е роден в Клисура през 1852 година. Син е на козар и поради невъзможността на семейството му да му осигури образование остава неук. Въпреки това е изключително буден младеж и е възприеман от своите съграждани като достоен член на общността. Като малък се занимава с пасене на кози и събиране на дърва в гората. Става известен из цяла Клисура когато веднъж успява да залови две мечета откъдето идва и прякорът му Боримечката. На 19 години Иван Танков се жени за своята съгражданка Гина от която има няколко деца от които оцелява единствено синът му Петко, роден след зверското потушаване на Априлското въстание.

Иван Танков се включва с ентусиазъм в подготовката на въстанието и му е възложена нелеката задача да разположи черешовите топчета на техните позиции в местността Зли дол. Боримечката не е избран случайно за това задание. Смятало се е, че заради огромната си физическа сила той ще се справи сравнително лесно с него. Така се и оказва, 24-годишният исполин разполага "черешовата артилерия" на нейните позиции и я подготвя за бойни действия срещу турците. Именно той със своя гръмовен глас предупреждава населението на Клисура да не се страхува от гърмежите при изпробването на черешовите топчета. От същата позиция няколко дена по – късно Боримечката предупреждава за настъпването на ордите на Тосун бей и приканва населението на Клисура да потърси спасение извън града. По този начин Иван Танков остава завинаги в народната памет като един храбър юнак дръзнал да се опълчи срещу Османската империя.

След разгрома на въстаническите сили Боримечката се скита три дни из планините около родния си град заедно със свои другари. Опитват се да се доберат до Копривщица, за да бъдат с оцелелите си съграждани и роднини, но са заловени от войниците на Хафъз паша. На 15 август 1876 година в София Иван Танков е осъден на вечно заточение. Първоначално героят от Клисура е изпратен в затвор в Цариград, но след началото на руско – турската освободителна война е прехвърлен заедно с много свои сънародници в крепостта Сен Жан д'Акр в Палестина. По това време почти цялата крепост е била пълна с български затворници. За разлика от повечето от тях Боримечката не успява да оцелее и не доживява мига да се завърне в освободеното си Отечество. На 19 януари 1878 година, само месец преди сключването на Санстефанския предварителен мирен договор, от раните си и от нечовешкото отношение на турците към него издъхва Иван Танков – Боримечката, един от символите на въстанала Клисура.