Паметник на Нейчо Калъчев - Клисура

Паметникът се намира съвсел близо до църквата "Св. Богородица" в Клисура. На него е изписано: Най-точният стрелец и четоводец на Априлското въстание (1876).

Нейчо Калъчев е роден през 1835 г. в Клисура. Типичен балканджия - як, широкоплещест, с широко лице, черни мустаци и дебели надвиснали вежди, под които гори силен поглед. На младини Калъча отива в Одрин като е овчар. Носи се легенда, че там убива турчин, който крадял от стадото. След тази случка се връща в Клисура. Става пандурин (стражар) в конака. През 1867 г. каймаканинът в Карлово му възлага задача да убие турчина-разбойник Поряз Имам от Рахманларе (днес с. Розино), който бил страшен и неуловим. Точната ръка на Калъча ликвидира разбойника.

През пролетта на 1876 г. Нейчо Калъчев е един от най-активните членове на клисурския революционен комитет– лее куршуми в Старата църква, става куриер на организацията, придружава Панайот Волов при пътуванията му между Клисура и Копривщица. Заедно с Караджов и Балтов е упълномощен да присъства на събранието в Оборище. Там охранява клисурските представители.

В дните на въстанието се сражава като стотник на позицията „Зли дол”. Успява да убие двама байрактари на Тосун бей – водача на башибозуците, което всява паника сред тях и за известно време спира нахлуването им в града. Това дава възможност на част от клисурци да се изтеглят в планината, с което значително се намалява броят на жертвите.

След погрома на въстанието Нейчо Калъчев се крие в Копривщица, Клисура, Сопот, Карлово и Пловдив и по този начин дочаква Освобождението. В свободна България продължава старата си длъжност – стражар. Умира в родния си град на 18 март 1905 г. (от сайта на град Клисура)