Истинското му име е Младен Гюров Гигов. Роден е на 16 март 1920 година в село Ярловци, Трънско. Отрано влиза в РМС, после и в БРП/к/. Арестуван е четири пъти от полицията и освободен поради недоказаност на вина. Веднъж стига и до съда, но е оправдан. На 18 февруари 1943 година преминава в нелегалност. Оглавява Трънския партизански отряд. Следват акции срещу полиция и жандармерия, в взаимодействие със сръбски партизански отряд. Наред с него получава снаряжение и продоволствие от английски военни мисии. Последната е ръководена от майор Франк Томпсън, пленен в сражението край Батулия, съден от военен съд и екзекутиран. След тежкото раняване на Славчо Трънски, Денчо Знеполски поема ръководството на съпротивата в целия регион. Съден е задочно и е с две смъртни присъди. Посреща Девети септември като командир на Втора софийска народоосвободителна бригада.
Участва в първата фаза на войната срещу Германия в качеството си на командир на Първи гвардейски народоосвободителен полк с чин полковник. Негов доклад за партизанското движение в Трънския регион е представен от българската делегация на мирната конференция в Париж през 1947 година, като доказателство за приноса на България в битката срещу хитлерофашизма.
През 1954г временно работи като журналист в сп. "София". Член на СБЖ. Дипломира се и завършва висшето си образование в Москва (1955 – 1957).
През ноември 1957г е назначен за старши преподавател във Военно-техническата академия. Началник на катедра "Политикономия" (1958). Повишен е във военно звание генерал-майор и е назначен за началник на факултет и заместник-началник на Военната академия (1959). През 1964г е избран за секретар на партийната комисия към МНО. С Указ № 974/18 юни 1970г на министъра на народната отбрана армейски генерал Добри Джуров е уволнен от БНА и пенсиониран на основание на подаден личен рапорт от 1969г.
Кандидат-член на ЦК на БКП (1966 – 1976). Народен представител от Трънския избирателен район в 5 Народно събрание (1966 – 1971).
Прочети още
Коментари