Културно-исторически музей - Момчиловци

Намира се в центъра на селото и съхранява експонати от отдели Археология, Възраждане и Етнография, които са свързани с историята на селото. В музея има и малка картинна галерия.

Музеят в Момчиловци е открит през 1964 г. с помощта на цялото население. Неговото създаване е инициирано от местната интелигенция или кръга около местното читалище. Музеят е създаден с много ентусиазъм, главно с експонати, дарени от жителите на селото

Няколко години по-късно професорът – портретист Михаил Карапаунов, който е родом от Момчиловци, дава идеята да се създаде и малка картинна галерия към музея. Благодарение на неговото влияние и авторитет,класици на българската живопис подаряват свои картини на галерията в Момчиловци, която е открита пред 1967 г. Няколко творби на проф. Михаил Карапаунов също са притежание на музея. Останалите картини са закупени или са придобити от пленерите, организирани от читалището в Момчиловци. Днес тази галерия съхранява действително ценни творби на класическата и модерна българска живопис.

Експозицията в музея е изложена в 5 зали:

На входа на музея ще Ви посрещне дървен ствол с дизия чанове и тюмбелеци – символ на овчарството в Момчиловци, което от Античността до началото на XX в. е било основа на стопанския живот в Родопа планина.

Зала 2 – включва експонати –археология от Античността и Средновековието, документи, снимки и предмети, свидетелстващи за историята на селото през Възраждането и първата поровина на XX в.

Зала 3 и Зала 4 – представя бита, домашните занятия и занаяти, като овчарството, строителството, шивачеството и абаджийството, професионалното рибарство, ковачеството и кацарството от Възраждането и първата половина на XXв.

Зала 1 и Зала 5 - показва най-ценните творби в музея, представящи класическата българска живопис.

Гордост на колекцията са работите на Бараците – трима големи майстори на четката, свързани с родопския край.

Васил Бараков (1902-1991) е представен с една ранна творба и с два великолепни смолянски пейзажа от 30-те години (виж снимката в дясно).
Давид Перец (1906-1982) чието творчество е представено в галерията от портрет на местен горски и един пейзаж от началото на творческия му път.
Златю Бояджиев (1903-1976) е дарил на музея експресивна работа от късния си период.