Горноводенският манастир "Св. Св. Кирик и Юлита", известен още като "Св. Кирик", се намира на около 3км южно от центъра на кв. Горни Воден на Асеновград и на около 6км югозападно от самия град. Разположен е върху тераса от западнородопския рид Чернатица на 620м н.в., сред живописна местност, обрасла с вековни дъбови и букови гори. Над обителта се извисява скален венец от варовикови скали, в чийто южно подножие извира лековит извор – манастирско аязмо с параклис "Св. Св. Кирик и Юлита".
Според най-разпространената хипотеза Горноводенският манастир е основан през XIIIв, когато в района се строят и много други манастири, обединени около Бачковския в една малка природопска "Света гора". По време на управлението на цар Иван Асен II (1218-1241) строежът на църкви и манастири по българските земи взема връх, но същият процес се наблюдава и през XIVв - при цар Иван Александър (1331-1371), поради което мненията за времето на възникването на манастира се раздвояват.
През 1810г манастирът е ограбен и опожарен от кърджалиите на Емин ага. Няколко години по-късно, в 1819г, когато роденият в с. Воден поп Константин Иконом издава "Наръчник на Пловдивската епархия", той споменава, че "Воденският манастир в момента е в руини, вследствие опожаряването му от разбойници". Тогава изгаря ценна книжнина, сред която и крепостните актове на манастира, в които са били описани неговите недвижимите имоти и гори.
Основният манастирски комплекс е един от най-големите и внушителни по българските земи. Масивни жилищни и стопански (преди обновлението) сгради, под формата на четириъгълник – почти квадрат, ограждат обширен двор, в чийто център е разположена съборната черква "Св. Параскева". Манастирът е възобновен почти в оригиналния му вид. Празникът на Воденският манастир се чества в деня на Св. Кирик и Юлита – 15 юли. От край време на тази дата на поляните край обителта се провежда събор – т.нар. Воденски събор, който се е превърнал селищен празник.
Манастира е недействащ.
Прочети още
Коментари · 3
Гледката към Асеновград и Пловдив е уникална. Природата също. Жената, която работи ( най- вероятно) в манастира постоянно ходеше сред посетителите и чуваме тук не...там не...децата искаха да се качат на втория етаж - не ни позволи. Хората ходила- обикаляха набързо и си тръгваха. Нощувка 15лв на легло.
Наистина жалко! Спала съм там преди доста години и ми беше много приятно.
Така нареченият "манастир" всъщност е бивша почивна станция на съюза на архитектите и е построена с техни и с държавни средства. Църквата обаче си го присвои и сега там има само 2-3 недружелюбни монахини и един охранител. Интересните иначе сгради, може да разгледате само отвън, чувствайки се като някакъв натрапник. Жалко!