За параклиса се знае, че по време на Руско - Турската освободителна война (1877-1878г), там са се криели мъжете от Станимака. Жените са се крили на тавана на енорийския храм "Света Богородица Успение". Оттам от едно прозорче възрастна жена е наблюдавала прииждащите руски войски и отстъпването на турските. Това тя е съобщавала на наблюдаващите през таванските процепи млади жени. За да успокои населението генерал Дандевил дал нареждане на войските си да набучат на щиковете си парчета сланина, за да разбере населението, че са християнска войска. След като видeли това жените от църквата, както и мъжете от параклиса излезли и посрещнали руските войски.

Целият параклис е изографисан. Изографисването е станало през 1872 година от местни майстори-зографи, които са оставили истински шедьоври. Вероятно тогава е построен и самият параклис. Заедно с останалите 11 параклиса към енорията на храм "Света Богородица Успение" са обявени за паметници на културата.