Решихме да поемем по жълтия маршрут - маркировката е на места объркваща. В даден момент се стига до една маркирана круша, след която следва непроходимо поле с трънаци и папрат. Обикаляхме около час с още две групи, но не открихме заобиколен път. Накрая се предадохме и минахме по синия път - той беше по-ясен, но сравнително безинтересен. На връщане минахме по зеления - беше прекрасен, минава през няколко интересни селца, сравнително сенчест е и приятен за вървене. Като цяло прехода е интересен.