Водопад Скаловитец или, както е по табела - "Скаловитско дере", се намира в полите на Рила планина близо до с.Костенец. Височината на пада е около 20м. До водопада се стига лесно за около 30 мин по обозначена пътека с множество табели и пейки за отдих. Пътеката тръгва от хижа "Гургулица", до която може да се стигне с кола (минава се през с. Костенец и Вили Костенец, след това пътя стига до голям площад с горско стопанство и заведения за хранене, където трябва да продължите наляво през малко мостче. Следвате пътя и стигате до х. Гургулица.
Прочети още
Коментари · 5
Вляво от Костенския водопад има тесен асфалтов път около 3-4 км, който води до хижа Гургулица. От там се продължава вляво от хижата. По пътя има много беседки. Стига се до една широка поляна и оттам започва пътеката. На отиване е почти само спускане, като на места е много стръмно. На връщане е само изкачване, но с правилната настройка и повечко кратки почивки се преминава лесно. Пътеката не е комерсиализирана, няма потоци от хора и позволява да се гмурнеш в дивата гора и да се насладиш на природата. Водопада е много красив.
Доста екстремна пътека. Пътя до водопада не е за възрасти хора и малки деца. На места е много стръмно и буквално лазиш, за да го минеш...има един участък, който може да ви откаже, наклона е много голям, но хубавото е, че има парапет за придържане, иначе няма минаване. На отиване е по нанадолнище и се минава за около 50мин., обаче на връщане....излиза ти душата, но с почивки за около 1час и 20мин. го минахме. Хубавото е, че като се върнеш при хижа Гургулица, можеш да хапнеш вкусно и да си отдъхнеш сред чудесна природа.
Самият водопад е красив и висок , но е маловоден почти през цялата година . Ние бяхме в началото на май и нямаше много вода . Пътеката до там на места е много стръмна , но е много красиво и приятно . Мястото около хижа Гургулици е уникално . Има много места за питник . От хижата до водопада е около 40 50 мин а обратния път час .
До водопада се стига лесно , на места е доста стръмно надолу. Тук там се виждаше маркировка и табели за водопада. На връщане маркировка липсваше и се оказа , че странично от пътеката са се включвали други пътеки, които не сме забелязали. На връщане се оказа, че пътеките са повече, маркировка липсва и се объркахме. Слава Богу намерихме правилната , но се залутахме. Пейките, които е имало вече са изгнили и счупени. А водопада нямаше вода , защото периода беше доста сушав.
До водопада се стига лесно по надолнище, но е много стръмно на места, вероятно затова сложността на пътеката е най-висока "червена". Обратния път нагоре беше доста изморителен.