Намира се в местността "Горна църква", на 2км от Костенския водопад. При направените архиологически проучвания на хълма "Горна черква" на запад от селото са намерени останки от стара крепост и са разкрити очертания на раннохристиянска базилика, датирана от V-VIв. За нея в дописка от 1882г се знае, че на хълма над селото имало стара развалена черква с название "Успение Пресвятия Богородица" и кръстат камък с надпис 1253г. Костенската базилика е била голяма култова сграда, по своя общ план тя се причислява към т.нар. латински тип, характерен за Юстиниановата епоха.

Предполага се, че тази базилика е била главен храм на Костенечката епископия, просъществувала до 1666г, след което територията която обхващала влезнала в границите на Самоковска епархия. Около базиликата е имало солидна стена-кале. Крепостта е била много дълга. Източната и южната й страна имали форма на кръг, а стените й откъм западната и северната страна били разположени на успоредни линии. Именно това кале спряло настъплението на османците в района. През 1372г многобройна османска армия, начело с Гази Балабан, обсажда крепостта на "Горна черква". Защитата бола ръководена от деспота на Костенец войводата Караоглу Янул, известен още и като Янкул Черньо.

Легендите разказват как защитниците на калето, осигурени с храна и вода, в продължение на няколко дни оказвали упорита съпротива. Но битката била изгубена, а калето разрушено до основи, част от които и днес все още се личат. Костенец е наричан от турците Гебрен Кюстендже, което ще рече, че при завземането му паднали убити много турци, даже и някакъв техен голям главатар, и в следствие от това в поробителите имало голяма омраза към костенчани. В някои турски документи Костенец се споменава като Кяфир Кюстендже-Безверен Костенец.

През 1997г на същото място е построен новият параклис с костница на загиналите тук българи.