Църква "Успение Богородично" - Карлуково

Съществуващият и днес известен манастир " Успение Богородично" е разположен до с. Карлуково, на 8км от гр. Луковит, сред Искърското дефиле. Според историци в този район е имало тракийски и римски светилища. По време на второто българско царство манастирът е познат под името "Викторова лъка", но поради многобройните разорения на манастира около него възникват скалните манастири, които са в радиус 2км един от друг, от двете страни на речното корито.

Разрушен по време на османското нашествие, останал векове наред в запустение. Възстановен едва в края на XVIв, навярно при някое от насилствените помохамеданчвания на павликенските селища в този район на страната, той отново бил разсипан от поробителите. За нов живот Карлуковският манастир се въздигнал едва през първата половина на XVIIв. Събитието е засвидетелствано от известния резбар даскал Урош, който в 1735г изрязал големия дърворезбен иконостас на черквата. По-късно, през 1834г, след поредното разорение на манастира, той отново бил въздигнат със средствата на родолюбивия пловдивски чорбаджия Стоян Чалъков, който имал имоти по тия места. През 1877г, по време на Руско-турската освободителна война, при отстъплението си турците опустошили за последен път манастира.

В преддверието на църквата са изписани главно сцени от Богородичния акатист и Премъдростите на Йоан Златоуст. Сравнявайки стенописните изображения в наоса с тези в преддверието, не е трудно да се установи известно различие в стила и цветоусещането на зографите и главно, моделировката на човешките лица. Това дава основание да се предполага, че цялостното изписване на карлуковската манастирска черква е било дело най-малко на двама майстори зографи. За съжаление, те не са оставили никакви писмени известия нито за себе си, нито за това къде са се учили на живописно изкуство.

Наред със стенописта, в карлуковската манастирска черква е имало и множество икони, оценявани като забележителни произведения на иконописното изкуство. Малките иконостасни икони, обрамчени в кръгли медальони, предизвиквали интерес с портретната си характеристика и с жизнеността на образите. Особено ценни са големите иконостасни икони, някои от които са нарисувани от самоковския живописец Димитър Христов Зограф (1769-1860г).