Църквата "Успение на Пресвета Богородица" или само "Света Богородица" е късносредновековна българска църква, намираща се в северната част на стария Созопол. Построена е през ХVв на мястото на по-стар християнски храм. Данни за нейното съществуване има от 1482г, като тя е била манастирска църква към метоха на островния манастир "Свети Йоан Продром".

По план църквата е трикорабна, едноапсидна псевдобазилика. Тя е вкопана в земята, а източната й стена е на нивото на минаващата покрай нея улица, поради периода на нейното строителство през османското владичество, когато християнските храмове не трябвало да надвишават 2м над земята. Църквата не е изографисана, но в нея се съхраняват ценни дърворезбовани иконостас, амвон и владишки трон, дело на майстори от Дебърската школа, изработени в края на XVIIIв. Иконостасът е изработен с богатата растителна орнаментация и множество сцени с фигурални композиции от светото писание. Днес църквата е действащ храм, паметник на културата.