Тази внушителна църковна сграда е издигната преди края на XIX век. Построена е изцяло с даренията на местното "гръцко" население, а неин главен строител е майстор Яни. Първоначално, до 1913г, църквата се е наричала "Св. Св. Константин и Елена". Разрушена е по време на Преображенското въстание (1903г), а през 1909г е наново възстановена и осветена.
Иконостасът е резбован сравнително късно – към 1908г от един от последните странджански резбари – Пандил. Автор на повечето икони от иконостаса е художникът Коста Поликсоиду. Две от тях е нарисувал през 1883 и 1901г, а 10 от царските след Илинденско-Преображенско въстание през 1909г. Гърците не се радват много на красивия храм, тъй като скоро след издигането му те се изселват от селото (1914г), а на тяхно място идват българи от Източна Тракия.
В архитектурно отношение църквата "Св. Св. Кирил и Методий" представлява трикорабна, триабсидна псевдобазилика с открит притвор (нартика), излизащ в страни от общата ширина на сградата. Дървената камбанария се издига над южната част на притвора (изграден е допълнително през 1918г). Колоните, които разделят централния от страничните кораби, са дървени и измазани, а капителите са с йонийски волуги. Сградата е построена от дялан камък и хоросан.
Прочети още
Коментари