Резерват "Силкосия"

Резерват "Силкосия" е първият резерват в България. Резерват "Силкосия" съхранява ценното растително и животинско богатство на планината Странджа. Територията на резервата е разположена на надморска височина от 100 до 250 метра. Най-широко застъпени са канелените горски почви и жълтоземно-подзолистите почви.

Растителното богатство на резервата е значително. Установени са 260 вида висши растения. От тях дървесните видове са 14, храстовите - 17, многогодишните тревисти растения са 143, а едногодишните и двугодишните – 70. Това представлява 22.6 % от странджанската флора и определя високата стойност на защитената територия.

"Силкосия" е типичен горски резерват. Съхранява гори от бук и дъб, вечнозелени храсти - странджанска зеленика (Rhododendron Ponticum L.), лавровишня (Prúnus laurocerásus), джел (Ilex aquifolium), странджанско бясно дърво (Daphne pontica). Средната възраст на дърветата е 120-130 години, а в отделни случаи надвишава 200 години.

Най-впечатляващи са горските формации от горун (Quercus polycarpa) и източен бук (Fagus orientalis). Като спътници на основните дървесни видове се срещат брекиня (Sorbus torminalis), скоруша (Sorbus domestica), сребролистната липа (Tilia tomentosa), полски клен (Acer campestre) и дива круша (Pyrus communis).