По време на Възраждането, след построяването на килийното училище в с. Горна Липница, започва борбата за построяване на църква. От летописната ѝ книга се знае, че в продължение на няколко години съпротивата е била много голяма от страна на местните турци и властите в Търново. За да издействат разрешение от султана, най-уважаваните хора от селото: хаджи Петър Монев, Мони Николов, Минчо Хаджипетов и хаджи Ламби Вълчев ходили пеша чак до Цариград. И едва на 1 юни 1859 година се получава султански ферман с дата 24 май 1859г.
След преодоляване на още много пречки и формалности, през 1863г хората от селото успяват да издигнат църквата. Тя била построена в края на селото, на обширно празно място, където били и гробищата на българите. За да не изглежда висока и да дразни турските власти, строителите изсипали пръстта от основите около строежа. След Освобождението тя била изчистена отпред, но отзад останала така и до ден-днешен. Някои архитекти и специалисти твърдят, че църквата е строена от Колю Фичето или от негово ученици, усвоили стила на своя майстор. Релефите на външните стени на черковните зидове, както и скулптурните фигури на гълъби и оформянето на шило на каменния зид потвърждават това.
Прочети още
Коментари