Средновековен манастир в м. "Манастиро" - Голема Фуча

Средновековният манастир в местността "Манастиро" или "Цръквето" се намира на 1км западно от центъра на с. Голема Фуча. Разположен е в обрасло с дъбова гора възвишение в южните склонове на връх Колош.

Днес от този старинен манастир не е останало много , но се забелязват следи, подсказващи че тук някога е кипял духовен живот. До два вековни дъба, единият на възраст около 500 години, са скътани руините на манастирската черква. Най-добре е запазена северната ѝ стена – на височина до 2м, в която добре си личи полукръгъл певник (конха). Дори върху нея са оцелели малки стенописни фрагменти с открояващи се цветове – светлокафяво, бежаво и синьо. Източната, южната и западната стени са затрупани с пръст, но очертанията им могат да се проследят. По всичко личи, че по план църквата принадлежи към малките, еднокорабни и едноапсидни черковни сгради с по един певник (на северната и южната стена). Те са типични за храмовото строителство в Западна България през късното средновековие (XV-XVIIв). Здравият градеж на черквата е от ломени камъни, споени с бял хоросан.

На терена около храма, на площ от около един декар се забелязват останки от градежи – зидове с дебелина до 90см, камъни, тухли, керемиди и др. Те свидетелстват за други манастирски сгради и една по-масивна стена, с която вероятно е била обградена обителта.
За жалост от този манастир не са запазени писмени сведения или поне няма известни такива. Малкото което се знае за отколешното му минало се осланя на съвсем избледнели и почти забравени местни предания. От незапомнени времена мястото е известно като оброчището "Свети Спас".

Досега местността "Манастиро" не е проучвана от археолози и много въпроси свързани с историята ѝ все още стоят отворени.