Сопотският мъжки манастир "Възнесение Господне" (Свети Спас) се намира на около 1км северозападно от град Сопот, в близост до главната - начална станция на седалковият лифт. Разположен е в подножието на Стара планина и на левия бряг на река Манастирска. Днес наименованието "мъжки" е само нарицателно, останало от миналото, през голямата част от което обителта е билка мъжка, като сега в действителност е женска.
До наши не са достигнали убедителни доказателства, или все още няма разкрити такива, които да свидетелстват за точното време на основаване на този манастир. Според предания той е наследник на намирал се в Сопотския район средновековен манастир "Св. Троица", съществувал до XI-XIIв. Възникването на Сопотския манастир се свързва със средновековната крепост Копсис (дн. Аневско кале), която през 20-те години на XIVв столица на местния владетел деспот Войсил (брат на цар Смилец).
По време на османското робство Сопотският манастир "Свети Спас" е крепител на българските дух и книжовна традиция. Още с основаването в него съществува скрипторий, от който са оцелели няколко десетки книги, най-старата от които от 1480г. Освен развиваната дейна книжовна дейност, в обителта функционира и килийно училище и певческа школа. За техен основател се сочи йеромонах Никодим (през 1737г).
Възстановяването на манастирският комплекс, в резултат на което го виждаме днешния му вид, започва през 1879г. През втората половина на XXв манастирът е превърнат в женски. Понастоящем Сопотският манастир "Св. Спас" е действаща девическа обител.
В архитектурно отношение Сопотският мъжки манастир "Св. Спас" представлява комплекс от съборна църква и жилищни и стопански сгради.
Прочети още
Коментари · 2
Пълно разочарование! Манастирът не се поддържа, не можахме да влезем в църквата и да разгледаме, защото беше заключено! Когато почукахме да попитаме дали ще може да ни отворят, излезе една жена и ни каза да изчакаме, защото монахинята ядяла. Чакахме 30 минути и си тръгнахме. Това е недопустимо поведение за такива места! Единственото място, в целия Сопот, на което нямаше кой да ни посрещне!
Пълно разочарование! Подобно безхаберие към това място е престъпно! Вътре са изложени одеждите, с които е бил замонашен Левски! Е не мога да приема за нормално до тях монахинята /ако беше такава/ да стои с бейзболна шапка /при това е храм/, да си играе с телефона и да не дава адекватни отговори на елементарни въпроси от посетителите. Който е ходил скоро не може да не е видял и чешмата отпред - надраскана с блажна боя и четка! Абсолютна немърливост!