Крайната част на масива в посока село Самоводене има северозападно изложение. Скалите там са високи около 35 м и почти през целия ден остават в сянка. От там, в посока към манастира, скалният масив се разделя на две нива от скална тераса, по която минава пътека. На края на пътеката се намират две големи скални дупки, наподобяващи входове на пещери. По скалния венец се намират множество малки и големи пещери, в три от които са намерени останки от пещерния човек, живял тук през неолита. През Средновековието някои от тези пещери са използвани от монасите за отшелнически килии и параклиси. Под входа на пещерата и скалната тераса около 50м. е древния път и там се намира в храстите менхира с издълбания надпис. Лятно време е зашумено и не се забелязва. Орентир - легналия бетонен стълб на пътя.
Прочети още
Коментари