Проход Петрохан

Петрохански проход (Гински проход, Берковски проход, Клисурски проход) е планински проход - седловина, в централната част на Западна Стара планина, между планината Козница на изток и Берковска планина на запад.

Най-близките населени места, отстоящи в началото и в края на прохода, са селата Бързия (Община Берковица, Монтана) и Гинци (Община Годеч, Софийска област). Дължината на прохода е 24,1км, а надморска височина на седловината – 1409м.

Проходът свързва долината на река Нишава на юг с долината на река Бързия (десен приток на Огоста) на север. Той започва от северния край на село Гинци на 1130м.н.в., продължава нагоре по долината на река Нишава и след няколко обратни завоя, след 6км се изкачва на седловината на 1409м.н.в. От там започва дълго 17,2км спускане по северния склон на Стара планина, надолу по долината на река Бързия и завършва в южния край на село Бързия на 515м.н.в.

През него преминава участък от 24,1км от второкласен Републикански път II-81 (от км 47,3 до км 71,4) София – Берковица – Монтана – Лом. Въпреки че проходът се поддържа целогодишно за преминаване на МПС, често през зимния сезон се затваря за преминаване на тежкотоварни автомобили поради обилни снеговалежи.

Проходът е използван още от римляните. През 1868 г. през него се прокарва шосеен път и на седловината Петър Ангелов от Берковица построява хан. Съчетанието от името на собственика и построения от него хан придобива популярност и проходът започва да се нарича Петров хан (Петрохан). Днес на седловината има изградени метеорологична станция, ресторант, бензиностанция, мотел и язовир-изравнител на ВЕЦ "Петрохан". На северозапад от седловината се отделя камионен път за връх Ком.