Пещерата е дълга 1500м. Денивелация й в изкачване - 75м. Пещерата е съобщена за първи път от К. и Х. Шкорпил през 1895г. Първото известно проучване датира от 30 юни 1939 година и е извършено от научна екпедиция на БПД (Българско пещерно дружество) под ръководството на акад. Ив. Буреш – съставено e описание на първите 340 метра от пещерата, извършени са биоспелеологични сборове.
На 25 септември 1970г Вл. Бешков и Н. Генов преминават пясъчния сифон към 340-ия метър (тогава отворен) и достигат водния сифон. По-късно пещерата е проучвана многократно от софийски пещерни клубове. Картирана е детайлно от З. Илиев, А.Апостолов, В. Пашовски, Д. Тодоров от клуб "Еделвайс" – София, в периода 1978–1986г. През януари 1987г Димитър Тодоров и Владимир Пашовски преодоляват сифона в края на сухите части и достигат крайната зала. От 1989 до 1993г. И. Алексиев и Й. Павлов прибавят към известната дължина на пещерата още 700м новоткрити хоризонтални галерии и около 40 метра възходяща денивелация. Пещерата не е проучена докрай, изследователите са спрени от водопад, падащ от 25м височина с диаметър 4м.
Проникването в пещерните галерии от неспециалисти и лица без опит в пещерното дело не е препоръчително без опитен водач.
Прочети още
Коментари