Парк на възрожденците - Русе

Русенският "Парк на възрожденците", усърдно брани градската памет от забрава и присъства незаменимо в ежедневието на русенци както в делник, тъй и в празник.В епохата на национално-освободителните борби тук погребвали осъдените на смърт от турците, юначни българи, както и такива, дето умирали по болници, самотни скитници и хора, изоставени от близки си. Постепенно, някогашното Крайненско гробище се превръща в главен некропол за Русе и става известно като гробището "Всях Светих" по името на най-красивата русенска църква от края на XIXв – "Всях Светих", издигната в единия му край по проект на арх. Едуард Винтер.

Десетина години след градежа й, вътре в нея били монтирани цветни виенски витражи, а в началото на XXв – стените й били покрити с чудни стенописи. Разбира се, за Русе - пъстър и многолик град, било напълно естествено в старото гробище да присъстват няколко обособени части - православно, еврейско, католическо, френско военно, английско военно, австро-унгарско военно гробище. Най-обширна е била територията на православното гробище, тъй като в него почивали тленните останки освен на българи - и на гърци и руснаци. На границата на XIX и XXв, най-забележително се оказало пространството покрай самата църква "Всях Светих", тъй като около нея били погребвани и препогребвани най-видните граждани след Освобождението и редица национални герои – Баба Тонка, Тихо Обретенов, Атанас Обретенов, Никола Обретенов, Анастасия Обретенова, Захари Стоянов, Любен Каравелов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Христо Македонски, Димитър Ценович, Янко Ангелов. За всички тях общината отпускала безплатно място в споменатия парцел.

В този си вид гробището продължава да функционира до към средата на 70-те години на XXв, когато градската управа решава то да бъде преустроено в паркова зона с алеи, като се съхранят предимно надгробията на най-известните имена от национално-освободителните борби на България. И днес русенци минават край запазената гробница на Захари Стоянов, в която той е погребан на 20 септември 1893г, починал 18 дни по-рано в Париж, където водел делегация. С решението за построяване на националния храм-костница или това е днешният Пантеон на възрожденците, се предприема една доста драматична стъпка, която дълги години предизвиква както гняв и недоволство, така и известна носталгия и тъга у старите русенци, съхранили спомен за храма "Всях Светих". И така, само за една нощ същият този храм е съборен и разрушен, за да бъде издигнат на негово място и официално открит на 28 февруари 1978г. Пантеонът на възрожденците, който днес е неделима част от Парка на възрожденците. В Пантеона са пренесени костите на всички 453-ма наши герои, участници в борбите за национално обединение и спасение. Тук-там из парка, паметни плочи и днес напомнят къде точно преди е бил гробът на всеки от бележитите българи. От старото русенско гробище в Парка на възрожденците се пази и алеята на починали от раните си съветски войни в периода 1944-1945г.