Според преданията жителите на този град оказали упорита съпротива при нашествието на османските турци, поради което той бил заличен с особена жестокост. Една дружина от смели и свободолюбиви мъже се скитала из девствените гори наоколо и постоянно нападала турски кервани, които преминавали през прохода. Легендата свързва възникването на Калофер с тази дружина и нейния войвода Калифер, който дал името на новото селище. Войвода с неговата дружина юнаци, не допускал турчин да мине през горите, в които се подвизавал – на изток до реките Тунджа и Копринка (Казанлъшко), на запад до Карловската река и Стряма, дори и до Копривщица.
Невъзможността да се справи с Калифер войвода и хората му, принудила султана да разреши на хайдутите да се заселят по тези земи при условие, че престанат да нападат керваните и започнат да охраняват прохода. Войводата приел предложението и се установил в землището на днешен Калофер. Легендата също разказва, че заселвайки се тук, тези мъже нямали жени и затова "откраднали" невести от близкия град Сопот. Привилегиите на дервентджийско селище (жителите му охраняват дервента - прохода), които градът получава още от самото си начало, спомага за съхраняването на чисто българския му характер. В Калофер винаги са празнували и се празнуват традиционните български празници. Неслучайно историята на градеца през дългото чуждо владичество е пълна с имена на прочути харамии, хайдути и бунтовници, като се започне с Калифер войвода и се мине през дядо Млъчко, Чоно Чорбаджи, Добри войвода, Гълъб войвода и др. Днес в знак на признателност към своя предтеча, в северозападния край на градакалоферци издигат величествен паметник на Калифер войвода.
Прочети още
Коментари