Ю̀рий Ива̀нович Венѐлин (псевдоним на Георги Хуца) е руски славист, българист, фолклорист, етнограф, филолог.
Роден е на 22 септември 1802 г. в село Тибава (днес в Закарпатска област, Украйна) в свещеническо семейство от русински произход. След като завършва гимназия в Ужгород, постъпва в Сарматския лицей под името Юрий Венелин. В лицея бъдещият учен се увлича по историческите науки. През 1822 г. постъпва в Лъвовския университет. По-късно заминава за Кишинев, където проучва езика и историята на българските преселници. Продължава обучението си в Москва, където следва медицина, но неговият интерес в областта на българския фолклор и етнография не престават.
През 1829 г. Юрий Венелин издава един от най-задълбочените си и значими трудове, слагащ началото на съвременната българска фолклористика и етнография, а именно „Древните и съвременни българи в тяхното политическо, народностно, историческо и религиозно отношение спрямо русите“. Тази книга намира широк отзвук както в Русия, така и в тогавашните български земи. Чрез своя труд Юрий Венелин оказва голямо влияние върху зараждащата се българска интелигенция.
През 1830 г. е командирован в България от Руската академия в Санкт-Петербург (която през 1841 г. се слива с Руската академия на науките). Посещава някои български градове като Варна, Каварна, Силистра и други, и записва редица народни песни и умотворения, като се запознава непосредствено с някои особености на българския език.
Прочети още
Коментари