Роден е през 1830г в град Сливен. Баща му Иван Хитов бил овчар. Като дете Панайот не могъл да получи образование, но по-късно сам се ограмотил и просветил. От малък опознал и обикнал Балкана и започнал да носи пушка. В автобиографията си съобщава, че от 1858г се отдал на волен хайдушки живот. През пролетта на 1866г Панайот вече бил в Букурещ, където се свързал с Раковски. Според неговите освободителни планове в България били изпратени няколко чети, които да проверят обстановката и да подготвят населението за едно предстоящо въстание.
Начело на 30 души войводата Хитов преминал р. Дунав при гр. Тутракан на 28 април 1867г. Знаменосец бил Васил Левски, препоръчан лично от Раковски. В България станало ясно, че населението още няма готовност за въстание и отрядът се отправил по хребета на Балкана към Сърбия. В средата на май 1867г през Дунава минала и четата на Филип Тотю. Ала тя била разбита в землището на с. Върбовка и до уговорената среща при връх Юмрукчал войводата стигнал само с няколко души.
През целия труден преход Хитовата чета била преследвана от турските потери, но в началото на август се добрала до Сърбия. През 1867гПанайот Хитов подпомогнал организирането на Втората Българска легия в Белград. Там прекарал следващите години, като получавал известна материална подкрепа от сръбското правителство. Популярният войвода се ползвал с уважението и поддържал връзки с революционната българска емиграция както в Сърбия, така и в Румъния. Към края на 60-те и началото на 70-те години Панайот Хитов започнал да пише своите хайдушки и четнически спомени.
Панайот Хитов след Освобождението Панайот Хитов за известно време заемал административни служби и участвал в обществения живот на България. Избран бил и за народен представител. По време на Сръбско-българската война от 1885г участвал в сраженията начело на организирания от него доброволчески конен отряд.
Към приноса на големия български патриот трябва да прибавим и неговите спомени "Моето пътуване по Стара планина и животопис на някои български стари и нови войводи". Те представляват ценен извор за живота на българите под турско иго.
Старият войвода имал щастието не само да види отечеството си свободно, но и живял дълго в Нова България. На 22 март 1918г починал в гр. Русе на 88 години и бил изпратен с голямо уважение от гражданството.
Прочети още
Коментари · 1
Къщата е обитавана от наследници и не е отворена за посещения. Много е красива - поне от каквото се вижда отвън.