Експозиция "Българско възраждане" РИМ - Пловдив

Експозиция "Българско възраждане" се намира в Архитектурно-историческия резерват "Старинен Пловдив" в къщата на Димитър Георгиади – паметник на културата от национално значение. Сградата е построена през 1848г от майстор хаджи Георги от родопското село Косово по поръка на богатия български занаятчия Георги Кендинденоглу. До средата на 20 век в нея живеят наследниците на неговия зет Димитър Георгиади, последните от които я продават на община Пловдив.

Къщата на Георгиади е представител на широкоразпространения през 19 век архитектурен тип на пловдивската симетрична къща. Около просторни салони в средата на всеки етаж са разположени симетрично четири стаи. Стените на фасадите и във вътрешността на къщата са богато изписани с геометрични и растителни орнаменти и зооморфни фигури. Уникален за къщата е салонът на първия етаж, оформен като покрит двор. Той е своеобразно продължение на градската улица към вътрешния двор на сградата. Вторият етаж на къща Георгиади е най-представителния, с разноцветното си вътрешно изписване с богато резбованите тавани, врати и долапи и характерните декоративни ниши – "алафранги".

След първата реставрация, през 1961г тук е разположена музейна експозиция, посветена на Българското възраждане и национално-освободителните борби. През 2006-2007г сградата е реставрирана по проект на Правителството на Япония и ЮНЕСКО, а експозицията е осъвременена и обновена. Експозиция "Българско възраждане" проследява историята на град Пловдив от 15 до 19 век.

Експозиционната площ е 825кв.м., разположена в единадесет зали и два салона, при съответното художествено оформление, което не накърнява вътрешната архитектура на къщата. Богатият веществен, документален и снимков материал дава възможност на посетителите да се потопят в атмосферата на далечното минало на града – време на чуждо владичество, но и време на отстояване на националната идентичност на българите. В залите на първия етаж са представени етническото многообразие и стопанското развитие на Пловдив от османската епоха. На втория и третия етаж са развити темите за борбата на българите за новобългарска просвета, самостоятелна църква и национална независимост.