Батак~20км Ракитово~28км Триград~23км Равногор~25км Фотиново (Област Пазарджик)~18км Мугла~29км Буйново (Област Смолян)~23км Гьоврен~18км Кожари~27км Михалково~21км

Места за нощувка наблизо

Вилно селище Романтика Форест Доспат ~3км.

Рибарска къща Перика Борино ~9км.

SPA хотел Борино Доспат ~10км.

Къща за гости "При езерото" - Борино Борино ~11км.

Места за хапване наблизо

Ресторант "Синанови" (Дъбраш) Доспат ~13км.

Ресторант-градина "Орфей" Доспат ~13км.

Ресторант "Вероника" - Девин Девин ~15км.

"Старата Върба" - Девин Девин ~15км.

По какво откриват обекта

Skalen man.. Скалите култов скално све.. Връх дж Язовир тра Язовир С Хълм све Скално кул.. Skalen man.. скално све.. скалит Дженев Светилище .. Язовир с Връх. Сво Светилище .. Връх сво местността.. Връх. Сво

Скално светилище "Дженевра"

Родопи

облачно 14°C

1642м. н.в.

#850 от категория Култура и изкуство за Цяла България

#88 от категория Светилища за Цяла България

#274 от категория Исторически забележителности за Цяла България

Добави снимки Опознай.bg разчита на потребителите си да помагнат да покажем със снимки или видео всички наши красиви забележителности. Изпратете ваши снимки за "Скално светилище "Дженевра"" за още по-богато съдържание.

Скално светилище "Дженевра" се намира на връх "Манастира", на 1.4км североизточно по права линия от язовирната стена на язовир Дженерва и е разположено в местността Дженевра на около 1700м надморска височина. Култовото място е разположено на хълм с много стръмни склонове към своята билна част. На върха на този хълм между скалите с причудлива форма, е било изградено тракийското светилище. На голяма част от скалите под мъховете се наблюдават изсечени шарпани.

Скалното светилище в местността Дженевра е регистрирано при теренните проучвания през 2003г, а през август 2004г приключват цялостните археологически разкопки. В научно-изследователска експедиция експедицията участват Десислава Давидова (Археологически музей Пловдив), Екатерина Пейчинова (директор на Исторически музей Батак) и членове на пещерния клуб към музея по спелеология в гр. Чепеларе и студенти от гр. Пловдив и гр. София.

Съдейки по намерените артефакти археолозите установяват, че светилището е било ползвано активно през Късната Античност, а вторият период от функционирането на светилището се отнася към ІVв сл. Хр., от когато датират двете каменни съоръжения разположени в теменоса, многопластовия глинобитен олтар и глиненият съд с монета на Константин Велики.

Прочети още