Девташларите край Плиска

Девташларите край Плиска представляват големи необработени изправени каменни блокове, подредени на групи в полето край Плиска извън границите на дворцовия комплекс. Намират се в полето на няколко големи групи в югоизточна, южна и най-вече в югозападна посока достигащи до древното селище Кабиюк. За съжаление по-голямата част от каменните блокове днес са преместени и унищожени, а земята освободена за селскостопанска обработка. През 1884г Константин Иречек описва две групи девташлари край Плиска. През 1905г те са проучени и описани от Карел Шкорпил. През 1929г Геза Фехер пише за "огромните каменни групи" при външния окоп на Плиска, тогава все още наричана Абоба. По-късни проучвания тук са провеждани от Станчо Ваклинов и Рашо Рашев.

Девташларите представляват неодялани каменни блокове с височина до 1,5м, формирани са в различни геометрични форми и са ориентирани спрямо четирите посоки на света. Върху някои от тях, предимно върху вкопаната в земята част, са изрязани рунически знаци. При разкопки най-често откъм източната им страна са открити кости от кон, говедо, овца и дива свиня, звънчета, нож, токи. Камъните са подредени в редове и във всеки ред има по толкова камъни, колкото са редовете, но винаги нечетен брой - 5, 7 или 9. Така каменните блокове образуват правоъгълник, чиито страни са ориентирани към посоките на света. Разпръснатостта им е до голяма степен случайност. В миналото вероятно те са опасвали равномерно Плиска, но поради това, че част от полето се е ползвало за обработваема земя, девташларите са били изровени, а до днес са останали само тези, които са били побити в земи, които не са използвани за обработка. Известни са 33 групи като от тях 8 се намират на изток от двореца, 7 са на юг от него, а на запад са най-много - 18. На север от двореца не са открити каменни блокове.