Църква "Свети Николай" - Петрич

През 1868г година завършва строежа на първата българска църква "Свети Николай", която се превръща в център на борбите на българското население срещу гръцката пропаганда. През същата година в Петрич е основана и първата българска църковна община, която се утвърждава в главен обединителен център на българите в Петричко. С нейно съдействие през 1873г се открива първото новобългарско училище в църковния двор. За учител е назначен видния български възрожденски просветен деец и духовник йеродякон Агапий Войнов, родом от Кюстендил. В 1876 година след Априлското въстание българското училище е затворено, а гръцките силогоси изпращат в Петрич безплатен гръцки учител.

Първата българска църква в Петрич е била изградена в църковен имот по южния склон на Беласица, в близост до махалата Лешница. По-късно около нея се оформя и днешният жилищен квартал. Изборът на мястото за строеж на храма може би е свързан с народната памет за съществувалия манастир със същото име, който се споменава в османските данъчни документи от XVIв. Манастирът "Св. Никола" е включен в обширния регистър за Кюстендилски санджак от 1570/73г. Той е отбелязан в махалата Лешници в гр. Петрич, в "зиамета на Ахмед-Челеби ефенди, бивш дефтердар на имотите на Диярбекир и мютеферик в султанския двор". Обителта давала данък за пшеница, жито и шира в размер на 100 акчета.

Църквата "Св. Николай" е трикорабна, псевдобазиликална и първоначално без нартекс. Последният е бил пристроен през 1924г, заедно с камбанарията и емпорето (балкон - женско отделение) от кестеново дърво. По-късно, през 1940г е изградена днешната масивна нартика и камбанария. В северозападния край на църковния двор е имало параклис-костница "Св. Петка" и малко гробище.