Църквата "Свето Възнесение Господне", наричана още и "Свети Спас" се намира в северната част на Стария Несебър. Построена е през 1609г със средствата на един богат несебърски гражданин по времето на митрополит Киприян, което става ясно от дарителския надпис, разположен над южния вход.
В църквата е била надгробната плоча на византийската принцеса Матаиса Кантакузина Палеологина – погребана през 1441г в "Старата митрополия" и преместена по-късно тук от несебърския архиепископ, която сега може да се види в Археологическия музей. Църквата е еднокорабна и едноабсидна сграда с дължина 11,70м и ширина 5,70м. Някога по цялата северна страна е минавал тесен и дълъг притвор и с него ширината на църквата е била 9.80м. Годините на робството се отразили и на храма,той е изграден набързо с полупаянтов градеж и дървен покрив. Източната фасада е била наполовина вкопана в земята.
Обратно на простата архитектура, живописната украса на храма е на съвсем друго ниво. Стените отвътре са покрити почти изцяло със стенописи, които се нареждат сред най–добрите образци у нас на храмова живопис в периода XVI-XVIIв. В апсидата е изобразена допоясно "Богородица Ширшая небес с Младенеца". В проскомидийната ниша е изобразена цяла фигура на млад светец с евангелие в ръка и одежди на велик архиерей, името му не се чете (може би Христос?). Между проскомидията и апсидата се виждат фигурите на двама светци (зле запазени), а над нишата са представени трима светци. Изображенията в дясно от апсидата са почти напълно унищожени и слабо личат образите на трима светци. На южната стена, в олтарното пространство, стенописите са почти напълно унищожени. По останалата част на стената стенописите са разделени на два пояса.Стенописите по северната стена също са разпределени в два пояса.
Макар и добре запазени и реставрирани, времето и атмосферните условия на полуострова, си оказват своето влияние върху ценните стенописи - днес те отново се нуждаят от допълнителна консервация, влошеното им състояние се забелязва видимо!
Прочети още
Коментари