Средновековната църква "Св. Никола" се намира в северната част на село Софрониево и е регистрирана като паметник на културата с национално значение.
Изграждането на храма е започнало по време на Второто българско царство (XII-XIVв), има видими данни за два строителни периода. Църквата е единствената от този тип (еднокорабна) и период в равнината на Северозападна България, изцяло запазена до наши дни. Около нея са открити основите на първото в селото килийно училище.
Самата църква представлява еднокорабна едноапсидна сграда, без притвор. Размери (без апсидата): дължина - 4.50м, ширина - 3.90м. Пред апсидата има зидана олтарна преграда, на южната стена има два прозореца, а входът на западната стена е с размери 1.70х1м. Църквата е градена от грубо дялани камъни (апсидта с ломени) споени с бял хоросан.
От северната и западната стена на сегашния обем се виждат основи на по-стара сграда - зидове с ширина 0,66м. Вероятно апсидата на сегашната църква принадлежи на по-стара църковна сграда и по-късно е била използвана в оформянето на сегашния обем. Подът, който днес е доста разкопан от иманяри, е настлан с тухли.
Цялата вътрешност на храма е била изписана. Понастоящем от стенописите е останал фрагмент от "Ширшая небес" в апсидата и незначителни части от "Христос Пантократор" на свода. Живописта е изпълнена в синьо, зелено, кафяво и бяло. Според изкуствоведческите проучвания, стенописите принадлежат към XVIII-XIX век.Храмът е имал красив дърворезбан иконостас с ценни икони, малка част от които са запазени до днес, но повечето са били откраднати.
На западната старана на църквата и в двора около нея са правени сондажи, като стратиграфията показва, че най-долните пластове съдържат материали от погребения от тракийската епоха.
Църковният двор е осеян с каменни кръстове, подобни и еднакви с тези от некропола на 50-100м южно от църквата. Вероятно храмът е бил гробищен. Регистрирани са около 450 паметни знаци, те удивляват с оригиналната си пластична декорация. Въз основа на начина на изработка и запазени дати, кръстовете са датирани в широки граници - от XIV до XIX век.
Прочети още
Коментари