От проведените археологически проучвания около църквата е установено, че тук е имало средновековен некропол. Разграничени са два периода - XII-XIV и XVIIв. Погребенията от некропола са свързани със средновековното селище в близката м. "Селище". През втория период тук вече е съществувала църквата "Св. Богородица" и в нея вероятно е служил един от двамата свещеника, които се споменават в турски документ от 1570г.
В архитектурно отношение църквата се състои от две части - старата (средновековна) и нова (възрожденска). Старата част представлява малка, еднокорабна, едноапсидна сграда с полуцилиндрично сводово покритие. Апсидата е полукръгла отвън и отвътре, и има самостоятелно покритие. В североизточния ъгъл на олтарното пространство са канонично разположените проскомидина ниша (на източната стена) и умивалнята (на северната стена). Църквата е осветена от две малки прозорчета - едното на южната стена, другото в апсидата. Сградата е изградена от ломен камък и тухли споени с хоросан, като при апсидата е застъпена клетъчна зидария. Покривът е двускатен, покрит с керемиди.
Прочети още
Коментари